Роудхийвър се обърна към заседателите и се превърна в професор.
— Човек трябва да разглежда случая от гледна точка на онзи предумисъл, на който се основава престъплението. Мотивът е елемент от него. А той определено е имал мотив да извърши това, което е извършил, и душевното му състояние тогава не му е попречило да се възползва от нужния за деянието предумисъл. Казано направо, мистър Хейли е обмислил грижливо стореното.
— Докторе, запознат ли сте с решението „Макнотън“ като тест за наказателна отговорност?
— Разбира се.
— Знаете ли, че един друг психиатър, някой си доктор Уилям Бас заяви пред съдебните заседатели, че мистър Хейли не е бил способен да направи разлика между добро и зло и, още повече — не е бил в състояние да разбере и осмисли естеството и характера на своите действия.
— Да, знам това.
— Съгласен ли сте с тези показания?
— Не. Намирам ги за абсурдни и съм лично засегнат от тях. Самият мистър Хейли даде показания, че е планирал убийствата. Той в действителност призна, че душевното му състояние по това време не му е попречило на способността да ги обмисли. Това се нарича предумисъл във всеки юридически и медицински учебник. Не съм чувал някой някога да е замислял убийство, да признава, че го е планирал най-внимателно, а после да твърди, че не е знаел какво върши. Това е абсурд.
В този миг Джейк също почувства, че подобно твърдение е абсурдно. Особено изречено така, пред цялата зала, то звучеше невероятно нелепо. Роудхийвър беше убедителен и напълно прав. Джейк си помисли за Бас и изруга наум.
Лусиен беше седнал между чернокожите и бе съгласен с всяка дума от показанията на Роудхийвър. Сравнен с Бас, свидетелят на обвинението звучеше ужасяващо правдоподобно. Лусиен въобще не поглеждаше към ложата на съдебните заседатели. От време на време извърташе очи, без да обръща глава, и улавяше наглия, открито впит в него поглед на Клайд Сискоу. Но Лусиен не реагираше. Пратеникът не се бе обадил в понеделник сутринта, както му бе казано. Едно утвърдително кимване или намигане от страна на Лусиен щеше да доведе сделката докрай, а плащането щеше да се уреди по-късно, след присъдата. Сискоу знаеше правилата и чакаше отговор. Но отговор нямаше. Лусиен искаше да го обсъди преди това с Джейк.
— Докторе, като резултат от тези фактори и вашата диагноза за душевното състояние на мистър Хейли на двайсети май, можете ли да заявите пред съда дали той е бил в състояние да направи разлика между добро и зло, когато е застрелял Били Рей Коб, Пийт Уилард и ранил полицая Диуейн Луни?
— Да, мога.
— И какво е вашето заключение?
— Душевното му състояние е било стабилно и е можел отлично да направи разлика между добро и зло.
— Според вас въз основа на същите тези фактори мистър Хейли бил ли е в състояние да разбере и съзнава ли естеството и характера на своите действия?
— Той напълно е съзнавал онова, което върши.
— Благодаря ви, докторе. — Бъкли грабна бележника си и изискано се поклони. — Нямам повече въпроси.
— Вие, мистър Бриганс? — попита Нуз.
— Само няколко въпроса.
— Така и предполагах. Нека направим петнайсет минути почивка.
Джейк заряза Карл Лий, изскочи бързо от залата и хукна нагоре по стълбата към юридическата библиотека на третия етаж. Хари Рекс го чакаше усмихнат.
— Успокой се, Джейк. Проверих във всички вестници в Северна Каролина — няма нищо за къщата. Няма и за Роу Арк. Карла не знае, Джейк. За нея чудесната й малка архитектурна забележителност все още си е на мястото. Не е ли чудесно?
— Чудесно е. Направо е чудесно. Благодаря ти, Хари Рекс.
— Остави това. Слушай, Джейк, трябва да ти кажа нещо неприятно.
— Давай направо.
— Знаеш, че мразя Бъкли. Мразя го повече от теб. Но с Мъсгроув се разбираме. Мога да поговоря с него. Снощи си мислех, че няма да е зле да им подхвърлим някоя приказка — ще го направя чрез Мъсгроув, и да опипаме почвата за споразумение при последната защитна реч.
— В никакъв случай!
— Изслушай ме, Джейк! Какво ще загубим от това? Нищо! Ако го признаеш за виновен, няма да отиде в газовата камера и тогава можеш да бъдеш спокоен, че си му спасил живота.
— В никакъв случай!
— Чуй ме, Джейк. Твоя човек го делят само четирийсет и осем часа от смъртната присъда. Ако не виждаш това, тогава си сляп. Моят сляп приятел Джейк.
— Какво ще принуди Бъкли да се съгласи на сделка? Та той ни държи всички в ръцете си.
— Може би не е точно така. Позволи ми поне да опитам да подразбера нещичко.
— Не, Хари Рекс. Изключено!
След почивката Роудхийвър зае мястото си и Джейк го изгледа безстрастно. През кратката си кариера никога не бе излизал победител — и в съдебната зала, и извън нея — срещу свидетел специалист вдадена област. Пък и както се развиваха Нещата в този процес, нямаше смисъл да спори със свидетеля.