— Доктор Роудхийвър, психиатрията е наука за човешкия разсъдък, нали съм прав?
— Да.
— И тя не е точна наука, нали?
— Правилно.
— Един лекар може да прегледа някого и да постави диагноза, но следващият психиатър може да постави съвършено друга.
— Напълно е възможно.
— В действителност десет души психиатри могат да прегледат един душевноболен пациент и да направят десет различни заключения за неговото заболяване.
— Това е малко вероятно.
— Но е възможно, нали?
— Да, възможно е. Както е възможно и при юридическите заключения.
— Но в този случай ние не се занимаваме с юридически заключения, нали така?
— Да, така е.
— Всъщност в много случаи психиатрията не може да ни помогне да разберем кое точно не е наред в човешкия мозък.
— Правилно.
— А психиатрите въобще не могат да стигнат до едно-единствено заключение, нали така, докторе?
— Разбира се.
— Вие за кого работите, докторе?
— За щата Мисисипи.
— От колко време?
— От единайсет години.
— А кой съди мистър Хейли?
— Щатът Мисисипи.
— През тези единайсет години в служба на щата колко пъти сте били свидетел на процеси, в които защитата твърди, че подсъдимият е бил невменяем в момента на извършването на престъплението?
Роудхийвър се замисли за миг.
— Мисля, че това е четирийсет и третото ми дело.
Джейк провери нещо в една папка и се загледа в лекаря с противна усмивчица.
— Не е ли четирийсет и шестото?
— Може и така да е. Не съм сигурен.
Залата стихна. Бъкли и Мъсгроув се бяха навели над бележниците си, но не изпускаха от погледа си своя свидетел.
— Четирийсет и шест пъти сте давали показания от името на щата в подобни дела. И четирийсет и шест пъти сте заявявали, че от юридическа гледна точка подсъдимият не е душевноболен. Така ли е, докторе?
— Не съм сигурен.
— Добре, нека го обясним по-просто. Четирийсет и шест пъти сте давали показания и четирийсет и шест пъти сте стигали до заключение, че подсъдимият е вменяем от юридическа гледна точка. Така ли е?
Роудхийвър леко се смути и в погледа му пробягна сянка на притеснение.
— Не съм сигурен.
— Никога не сте срещали невменяем подсъдим за криминално престъпление, нали, докторе?
— Разбира се, че съм срещал.
— Добре. Тогава, сър, бихте ли ни съобщили името на обвиняемия и къде се е състоял процесът?
— Ваше благородие, обвинението възразява срещу тези въпроси — изправи се Бъкли и закопча сакото си. — Доктор Роудхийвър не може да бъде принуждаван да си спомни имената и мястото на процесите, в които е давал показания.
— Отхвърля се. Седнете си на мястото. Отговорете на въпроса, докторе.
Роудхийвър пое дълбоко дъх и се загледа в тавана. Джейк хвърли поглед към съдебните заседатели. Всички бяха будни и очакваха отговор.
— Не мога да си спомня — каза накрая той.
Джейк вдигна дебел сноп листа и го размаха срещу свидетеля.
— Възможно ли е причината да не можете да си спомните да е в това, че за единайсет години в четирийсет и шест процеса вие нито веднъж не сте дали показания в полза на подсъдимия?
— Откровено казано, не мога да си спомня.
— Бихте ли могли откровено да назовете един-единствен процес, в който вие сте направили заключение, че подсъдимият е душевноболен от юридическа гледна точка?
— Убеден съм, че има няколко такива случая.
— Да или не, докторе? Споменете един процес поне.
Специалистът хвърли бегъл поглед към областния прокурор.
— Не мога да се сетя. Паметта ми изневерява. Не бих могъл сега да си спомня.
Джейк бавно се приближи до масата на защитата и взе една дебела папка.
— Доктор Роудхийвър, спомняте ли си да сте давали показания на процеса на един мъж на име Дани Букър в окръг Макмърфи през декември седемдесет и пета? Ужасяващо двойно убийство.
— Да, спомням си този процес.
— И вие дадохте показания, че той не е невменяем от юридическа гледна точка?
— Така е.
— Помните ли колко психиатри дадоха показания в негова защита?
— Не мога точно да си спомня. Бяха няколко души.
— Говорят ли ви нещо имената на Ноел Маклаки, О. Дж. Макгуайър и Лу Уотсън?
— Да.
— Всички те са психиатри, нали? И всички са компетентни, нали?
— Да.
— Всички те са прегледали мистър Букър и са дали показания на процеса, че според тях бедният човек е невменяем от юридическа гледна точка, така ли е?
— Точно така.
— А вие твърдяхте точно обратното?