Бавно и с подчертано настроение Джейк събра папките и бележниците си, без да откъсва поглед от Роудхийвър.
— Мисля, че чухме достатъчно от свидетеля, ваша светлост.
— Имате ли въпроси, мистър Бъкли?
— Не, сър. Обвинението се въздържа.
Нуз се обърна към заседателите:
— Дами и господа, процесът е към своя край. Повече свидетели няма да бъдат призовавани. Сега аз ще приканя прокурора и адвоката, да обсъдим някои технически въпроси, а след това те ще имат възможността да произнесат пред вас заключителните си речи. Това ще започне в два часа и ще отнеме няколко часа. Около четири делото ще мине във ваши ръце и аз ще ви дам възможност да го обмислите до шест. Ако не стигнете до решение днес, ще ви върнат обратно там, където сте настанени до утре сутринта. Сега е почти единайсет и ще направим почивка до два. Ще се срещна с обвинението и защитата в моя кабинет.
Карл Лий се наведе и за първи път от прекъсването в събота се обърна към адвоката си:
— Джейк, ти го направи на нищо.
— Почакай да чуеш заключителната ми реч.
Джейк нямаше желание да се вижда с Хари Рекс и подкара колата към Карауей. Къщата, в която бе отраснал, старинна достолепна постройка в центъра на града, бе заобиколена от огромни дъбове, кленове и брястове, които пазеха хлад дори в летните горещини. Зад дърветата се простираше дълга гола поляна, след която започваха хълмовете. В единия ъгъл над бурените се издигаше телена мрежа. Тук той бе направил своя прощъпулник, беше карал първия си велосипед, тук бе играл за първи път футбол и бейзбол. Под един дъб край поляната бе заровил три кучета, едно миещо мече, един заек и няколко патици. Гума от буик, модел петдесет и четвърта, се полюляваше на едно дърво недалеч от малкото гробище за животинчета.
От два месеца къщата бе заключена и пуста. Момчето на съседите косеше тревата и се грижеше за моравата. Джейк се отбиваше веднъж седмично. Родителите му обикаляха Канада с каравана — така беше всяко лято. Искаше му се да е с тях.
Отключи вратата и се качи горе в стаята си. Тук нищо не бе променено. Стените бяха покрити със снимки на отбора, с купи, бейзболни шапки, плакати на Пийт Роуз, Арчи Манинг и Ханк Арън. Над вратата на килера висяха цяла редица бейзболни ръкавици. Върху шкафа имаше негова снимка с шапка и тога. Майка му продължаваше да я бърше от праха всяка седмица. Веднъж му бе казала, че често се качва в неговата стая и й се струвало, че ще го намери там да си пише домашните или да подрежда програми от бейзболни мачове. Прелиствала албумите му и се просълзявала.
Той си помисли за стаята на Хана с препарираните животни и тапета с Мама Гъска. В гърлото му заседна буца.
Погледна през прозореца покрай дърветата и се видя как се люлее на гумата край трите бели кръста, където бе заровил кучетата си. Помнеше всяко от погребенията и как баща му обещаваше да му намери друго куче. Помисли си за Хана и за кучето й и очите му се напълниха със сълзи.
Леглото се беше смалило. Джейк събу обувките си и легна. От тавана висеше неговият шлем. Осми клас, Мустангите от Карауей. За пет игри направи седем точки. Всичко бе документирано на лента долу, под лавиците с книги. Стомахът му се бе свил на топка.
Внимателно подреди бележките си — своите, не на Лусиен — върху шкафа. Взря се в лицето си в огледалото.
Той се обърна към съдебните заседатели. Започна с най-големия си проблем — доктор У Т. Бас. Извини им се. Един адвокат влиза в съдебната зала, изправя се пред непознати съдебни заседатели и не може да им предложи нищо друго освен своята искреност. И ако направи нещо, с което да я накърни, с това той наврежда на своята кауза, на своя клиент. Помоли ги да му повярват, че никога не би призовал един съден престъпник да свидетелства като експерт на което и да е дело. Нямал представа, че докторът е съден — вдигна ръка пред тях той и се закле. Светът бил пълен с психиатри и лесно е можел да намери друг, ако е знаел предварително, че Бас има проблем, но той просто не е знаел. И съжалява за това.
А сега за показанията на Бас. Преди трийсет години в Тексас докторът е имал интимна връзка с момиче, ненавършило осемнайсет години. Означава ли това, че лъже сега на процеса? Означава ли, че не може да се разчита на неговите професионални заключения? Нека бъдат справедливи към психиатъра Бас, нека забравят за личността Бас. Нека бъдат справедливи към неговия пациент, Карл Лий Хейли. Той не знае нищо за миналото на лекаря.
Съществува един факт, свързан с Бас, който съдебните заседатели може би искат да научат. Нещо, което мистър Бъкли пропусна да каже, когато разкъсваше доктора на парчета. Момичето, с което той имал интимни отношения, било на седемнайсет години. Но след това тя станала негова съпруга, родила му син и била бременна, когато двамата с момчето загинали при железопътна…