Выбрать главу

Какво би направил самият Джейк? Ако има автомат. Ами ще пръсне черепа на тоя скот!

Беше толкова просто. И толкова справедливо.

Джейк спря, за да пийне малко вода, после смени регистъра. Измъченото и смирено изражение изчезна и на негово място изплува негодуванието. А сега да поговорят за Коб и Уилард. Те са тези, които предизвикаха този ад. Обвинението се опитва да оневини техния живот. Кой обаче би скърбил за тях освен майките им? Изнасилвани на деца. Пласьори на наркотици. Ще липсват ли на обществото тези негови граждани? Нима окръг Форд не става по-безопасно място без тях? Не се ли чувстват по-спокойни децата в окръга, когато двамата извратени типове и наркомани не са сред тях? Всеки родител ще се чувства в по-голяма безопасност. Карл Лий заслужава орден или овации. Той е герой. Същото каза и Луни. Да се даде награда на този човек. Да бъде върнат у дома, при децата си.

Джейк заговори за Луни. Има дъщеря. Останал е с един крак заради Карл Лий Хейли. Ако някой има право да търси отмъщение, това е Диуейн Луни. А той казва, че Карл Лий трябва да се върне вкъщи при семейството си.

Джейк се обърна към заседателите с молба да простят, както Луни бе простил. Помоли ги да изпълнят желанието на Луни.

Сниши глас. Почти е свършил. Иска да се раздели с тях, споделяйки една своя мисъл. Представете си го, ако можете. Малката лежи пребита, окървавена, с разтворени крака, завързани за дървета. И поглежда към гората. Почти в безсъзнание и халюцинираща, вижда как някой тича към нея. Нейният татко, който тича отчаяно, за да я спаси. Тя го съзира в своята изнемога, точно когато има най-голяма нужда от него. Вика го, но той изчезва. Те са й го отнели.

Сега тя има нужда от него не по-малко, отколкото тогава. Нека не й го отнемат. Ето я, там, на първия ред. Чака татко си.

Да го пуснат да се прибере вкъщи при семейството.

Залата беше притихнала, когато Джейк седна до клиента си. Погледна към съдебните заседатели и видя как Уанда Уомак избърса една сълза.

За първи път от два дни той съзря искрица надежда.

В четири часа Нуз се сбогува със съдебните заседатели. Каза им да си изберат председател, да се организират и да се залавят за работа. Каза им също, че обсъжданията могат да продължат до шест часа, евентуално до седем и ако не стигнат до решение, заседанието ще бъде подновено във вторник в девет сутринта. Те се изправиха и бавно се изнизаха от залата. Когато и последният излезе, Нуз даде почивка до шест и нареди на адвокатите да не се отдалечават от залата или да оставят телефони, на които секретарката да ги открие.

Зрителите останаха по местата си и взеха тихичко да си бъбрят. Позволиха на Карл Лий да седне на първия ред при семейството си. Бъкли и Мъсгроув останаха в кабинета с Нуз. Хари Рекс, Лусиен и Джейк се запътиха към кантората и течната вечеря. Никой не се надяваше на скорошно решение.

Съдебният пристав заключи заседателите в стаята им и каза на двамата резервни да седнат в тясното коридорче. Вътре Бари Акър единодушно бе избран за председател. Той постави на бюрото в ъгъла инструкциите на съдията и веществените доказателства. Всички насядаха неспокойно около двете сгъваеми маси, поставени една до друга.

— Предлагам да проведем едно предварително, неофициално гласуване — започна той. — Просто така, да разберем кой накъде клони. Някакви възражения?

Възражения нямаше. Той държеше списък с дванайсет имена.

— Гласуваме с „виновен“, „невинен“ или „не съм решил“. Освен това засега може да има и въздържали се.

— Реба Бетс.

— Не съм решила.

— Бърнис Тул.

— Виновен.

— Каръл Корман.

— Виновен.

— Дона Лу Пек.

— Не съм решила.

— Сю Уилямс.

— Въздържам се.

— Джоу Ан Гейтс.

— Виновен.

— Рита Мей Плънк.

— Виновен.

— Франсис Макгауън.

— Виновен.

— Уанда Уомак.

— Не съм решила.

— Юла Дел Йейтс.

— Още не съм решила. Бих искала да поговорим.

— Ще поговорим. Клайд Сискоу.

— Не съм решил.

— Станаха единайсет. Аз съм Бари Акър и гласувам „невинен“. — Бари запресмята наум и след миг продължи: — Това прави следното: петима гласуват „виновен“, петима не са взели решение, един се въздържа и един гласува „невинен“. Както се очертава, чака ни доста работа.

Проучиха веществените доказателства, снимките, отпечатъците от пръсти и балистичните диаграми. В шест часа уведомиха съдията, че не са стигнали до решение. Бяха гладни и искаха да си ходят. Той насрочи следващото заседание за вторник сутринта.

41

От часове седяха на верандата, през повечето време мълчаха и наблюдаваха как тъмнината обгръща града под тях и довежда комарите. Отново бе станало горещо. Влажният въздух лепнеше по кожата им и се просмукваше в ризите им. Знойната лятна нощ ги обгръщаше. Сали предложи да приготви вечеря. Лусиен отказа и поиска уиски. Джейк нямаше апетит, бирата го засищаше и утоляваше глада му. Когато всичко се успокои, Незбит се измъкна от колата си, прекоси верандата в мрака, отвори мрежестата врата и влезе в къщата. След миг затръшна вратата, мина покрай тях с една студена бира в ръка и изчезна по алеята, без да продума.