Уанда Уомак, Сю Уилямс и Клайд Сискоу клоняха към оправдателна присъда, останалите — към „виновен“. Бари Акър бе подчертано уклончив.
Ейджи развя дълго синьо-бяло знаме с надпис „Свобода за Карл Лий!“. Петнайсет пастори застанаха рамо до рамо зад него и зачакаха да се оформи шествието пред съда. Хиляди чернокожи се наредиха плътно зад тях и поеха. Спуснаха се по Джаксън Стрийт и завиха наляво, към западния край на площада. Ейджи предвождаше демонстрантите. Скандираха познатия боен вик „Свобода за Карл Лий! Свобода за Карл Лий!“ в безкраен, повтарящ се оглушителен хор. С всяка крачка около площада тълпата растеше и хорът се усилваше.
Подушили неприятности, търговците заключиха магазините си и се прибраха вкъщи, за да проверят дали застраховките им включват щети при безредици. Зелените войнишки униформи се изгубиха в черното море. Полковникът, потен и нервен, им нареди да обкръжат съда и да се държат здраво. Докато Ейджи и демонстрантите завиваха по Вашингтон Стрийт, Ози се срещна с групичката от Клана. Откровено и тихичко им обясни, че положението може да стане неудържимо и той не би могъл да гарантира безопасността им. Признава правото им да се събират, разбира мотивите им, но ги моли да се махнат от площада, преди да е станало късно. Те набързо изчезнаха.
Когато знамето премина под стаята на съдебните заседатели, всички се струпаха на прозореца. Безспирното скандиране тресеше стъклата. Мегафонът ечеше. Съдебните заседатели се взираха в тълпата с невярващи очи. Черното море бе заляло улицата и продължаваше зад ъгъла. Всевъзможни ръчно направени лозунги стърчаха над главите им и настояваха човекът да бъде освободен.
— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много чернилки — каза Рита Мей Плънк. В този момент останалите единайсет си мислеха точно същото.
Бъкли беше бесен. Двамата с Мъсгроув наблюдаваха сцената от библиотеката на третия етаж. Ревът отдолу бе прекъснал спокойния им разговор.
— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много негри — каза Мъсгроув.
— Не са толкова. Някой ги е събрал тук. Чудя се кой ли ги е подучил.
— Сигурно Бриганс.
— Сигурно. Съвсем навреме — цялата врява започва точно когато заседателите разискват. Трябва да има поне пет хиляди.
— Най-малко.
Нуз и мистър Пейт бяха в кабинета на втория етаж. Негова светлост не изглеждаше много щастлив. Тревожеше се за своите съдебни заседатели.
— Не виждам как биха могли да се задълбочат при всичко, което става долу.
— Пресметнато е точно навреме нали, господин съдия? — каза мистър Пейт.
— Съвсем точно.
— Не знаех, че в нашия окръг имало толкова много негри.
Двайсет минути бяха необходими на мистър Пейт и Джийн Гилеспи да намерят адвокатите и да накарат залата да замлъкне. Когато се възцари тишина, се появиха и заседателите. По лицата им липсваха усмивки.
— Дами и господа, време е за обяд — заяви Нуз. — Предполагам, че нямате какво да докладвате.
Бари Акър поклати глава.
— Така си и мислех. Ще направим почивка за обяд, до един и половина. Разбирам, че не можете да напуснете съда, но бих искал да хапнете, без да разисквате делото. Съжалявам за напрежението отвън, но, откровено казано, не мога да направя нищо. Почивка до един и половина.
В кабинета Бъкли побесня.
— Господин съдия, това е лудница! Заседателите въобще не са в състояние да се концентрират върху делото при този шум навън. Това е умишлен опит да се сплашат заседателите.
— И на мен не ми харесва — каза Нуз.
— Това е организирано! Това е умишлено! — крещеше Бъкли.
— Работите вървят на зле — добави Нуз.
— Както е тръгнало, може и да настоявам процесът да се обяви за невалиден.
— Няма да позволя. Ти какво ще кажеш, Джейк?
Джейк се ухили за миг, после каза:
— Свобода за Карл Лий.
— Много смешно — изръмжа Бъкли. — Сигурно това е твое дело.
— Не е. Ако си спомняте, мистър Бъкли, аз се опитах да го предотвратя. Няколко пъти молих за промяна на мястото. Няколко пъти заявих, че процесът не трябва да се състои в тази зала. Вие настоявахте той да е тук, мистър Бъкли, а вие, съдия Нуз, решихте да остане тук. Смешно е сега и двамата да се оплаквате.