Клайд й подаде салфетка и я потупа по рамото.
Джоу Ан Гейтс също бе на път да рухне.
— И аз не съм мигнала цяла нощ. Втори ден като вчерашния не ще мога да преживея. Искам да се прибера вкъщи при децата.
Бари Акър стоеше до прозореца и си мислеше за безредиците, които щяха да последват една присъда „виновен“. В центъра на града нямаше да остане нито една сграда, включително и съдът. Чудеше се дали някой ще защити съдебните заседатели. Вероятно нямаше да могат да се доберат до автобуса. За щастие жена му и децата бяха на безопасно място в Арканзас.
— Чувствам се като заложница — каза Бърнис Тул, която гласува твърдо за „виновен“. — Тая тълпа няма да остави камък върху камък от съда, ако го осъдим. Страх ме е.
Клайд й подаде пакетче със салфетки.
— Не ме интересува какво ще направим — хленчеше отчаяно Юла Дел. — Искам само да се махна оттук. Откровено ви казвам — не ме интересува дали ще го осъдим, или не, само да направим нещо. Нервите ми не издържат.
Уанда Уомак се изправи в края на масата и нервно прочисти гърло. Помоли за внимание.
— Имам предложение — каза бавно тя, — което може веднага да реши въпроса.
Плачовете утихнаха и Бари Акър се върна на мястото си. Вниманието на всички бе насочено към нея.
— Снощи, когато не можах да заспя, ми мина нещо през ума, което искам да обмислите. Може да ви се стори мъчително. Сигурно ще ви накара да се вслушате в сърцето си, да се взрете в душата си. Моля ви да го направите, каквото и да ви струва. Ако всеки бъде честен пред самия себе си, мисля, че ще можем да приключим още преди обяд.
Единствените шумове идваха от улицата.
— Сега сме разделени с гласовете си на две равни половини. Можем да съобщим на съдията Нуз, че сме в безизходно положение. Той ще обяви процеса за невалиден и ще си отидем вкъщи. След няколко месеца целият този театър ще се повтори. Мистър Хейли ще бъде съден отново, в същата тази зала, със същия съдия, но с други съдебни заседатели, избрани пак от нашия окръг — наши приятели, съпрузи, съпруги и родители. Същите хора, каквито сме и ние в тази стая. Следващият състав ще се сблъска със същите проблеми, пред които сме изправени сега, а онези хора ще бъдат толкова умни, колкото сме и ние сега.
Сега е времето да се реши това дело. Ще бъде неморално да се измъкваме от отговорност и да я прехвърляме на следващия състав. Съгласни ли сте с мен?
Всички мълчаливо се съгласиха.
— Добре. Ето какво искам от вас. Искам да си представите за миг нещата, както аз си ги представям. Искам да използвате въображението си. Искам да затворите очи и да слушате единствено моя глас.
Заседателите покорно затвориха очи. Бяха готови на всичко.
Джейк лежеше на дивана в кантората си и слушаше Лусиен да разказва истории за прочутите си баща и дядо, за прочутата им адвокатска кантора и за всички, от които били измъкнали пари и земя.
— Наследството ми се дължи на моите развратни деди — викаше той. — Начуквали са го на всеки, който им е паднел.
Хари Рекс се смееше гръмогласно. Джейк бе чувал тези истории и преди, но те бяха винаги смешни и винаги различни.
— Ами малоумният син на Етъл? — попита Джейк.
— Да не си посмял да говориш така за брат ми — запротестира Лусиен. — Той е най-умният в семейството. Разбира се, че ми е брат. Баща ми я взел на работа, когато била седемнайсетгодишна, и ако щеш, вярвай, едно време си я бивало. Елън Туити била най-голямата лудетина в окръг Форд. Баща ми не можел да се отлепи от нея. Може днес да ти се струва противно, но си е вярно.
— Отвратително е — каза Джейк.
— Къщата й била пълна с деца и като малки с две от тях страхотно сме си приличали, особено със смахнатия. Било направо неудобно!
— Ами майка ти? — попита Хари Рекс.
— Тя била от онези горди аристократични южнячки, които се интересували само кой има синя кръв и кой не. Тук наоколо не гъмжи от благородници, затова прекарвала повечето време в Мемфис, където се опитвала да направи впечатление на кралете на памука и да влезе в техните среди. Голяма част от детството ми мина в хотел „Пийбоди“. Слагаха ми малка червена папийонка и ме караха да се държа изискано, като богаташките синчета от Мемфис. Беше ми противно, а и пет пари не давах за майка си. Тя знаеше за Етъл, но го приемаше. Заяви на баща ми, че трябва да бъде дискретен и да не поставя семейството в неудобно положение.
— Кога почина тя?
— Шест месеца преди баща ми да загине при самолетна катастрофа.
— От какво умря? — попита Хари Рекс.