Минаха покрай заведението на Хюи и зърнаха пикапа на Коб на паркинга редом с десетина други коли и камионетки. Спряха на хълма зад черквата на чернокожите — оттам бардакът, или гнезденцето на Хюи, както му викаха гальовно редовните клиенти, се виждаше като на длан. Друга патрулна кола се скри зад дърветата отвъд шосето. След миг в паркинга влетя Бъмпъс. Удари спирачка, вдигна облак прах и се изравни на заден с Пикапа на Коб. Огледа се, после небрежно бутна вратата и влезе. След трийсет минути дежурният съобщи на Ози, че осведомителят е открил обекта, бял мъж в заведението на Хюи на шосе 305, близо до езерото. След няколко минути пристигнаха други две патрулни коли, прикриха се и зачакаха.
— Откъде си толкова сигурен, че е Коб? — попита Хейстингс.
— Не съм сигурен. Просто имам предчувствие. Момиченцето каза пикап с лъскави колела и огромни гуми.
— Ще се намерят две хиляди такива.
— Каза също, че е жълт, изглежда нов, а на задното стъкло има флаг.
— Като нищо има двеста такива.
— Може и да са по-малко. Но колцина са мръсниците като Били Рей Коб?
— Ами ако не е той?
— Той е.
— Ами ако не е?
— Много бързо ще разберем. Щом пийне, езикът му се развързва.
Цели два часа чакаха и наблюдаваха да пристигат и заминават какви ли не возила. Шофьори на камиони, дървосекачи, фабрични работници и селяни от фермите паркираха своите пикапи и джипове и наперено хлътваха вътре да обърнат по някоя и друга чашка, да поиграят билярд, да послушат музикантите, но главно да се поогледат за някоя достъпна хубавица. Някои излизаха и прескачаха до отсрещния салон на Ан, където оставаха само минути, и се връщаха при Хюи. Салонът на Ан и отвътре, и отвън бе по-тъмен, липсваха му шарените реклами за бира и музикантите, заради които местните люде толкова харесваха заведението на Хюи. Салонът на Ан беше известен с оборота си на наркотици, докато при Хюи имаше от всичко — музика, жени, веселие, автомати за покер, зарове, танци и маса побои. Една шумна караница преля през вратата и се изплиска на паркинга, където група побеснели грубияни се бъхтеха кой където свари, докато им се поизбистриха главите и се прибраха вътре при масата за зарове.
— Да се надяваме, че Бъмпъс не е бил сред тях — обади се шерифът.
Клозетите вътре бяха тесни и вонящи, та повечето от редовните клиенти приемаха за неизбежно да се облекчават между колите на паркинга. Това важеше с пълна сила най-вече за понеделниците, когато нощта на биреното намаление събираше измета на четири окръга и всяко возило, спряло на паркинга, се удостояваше поне с три опикавания. Най-малко веднъж седмично някой невинен пътник бе скандализиран от гледката на паркинга и Ози бе принуден да прибира тоз-онзи в ареста. Иначе той не закачаше мястото.
И двете заведения нарушаваха един куп закони. Въртяха комар, наркотици, контрабандно уиски, допускаха малолетни, отказваха да затварят навреме и какво ли не. Скоро след като го избраха за първи път за шериф, Ози допусна грешка, която бе плод на прибързаното обещание, дадено по време на предизборната кампания — затвори всички бардаци в окръга. Ужасна грешка! Процентът на престъпленията скочи до небесата. Арестът се претъпка. Дела подир дела заляха съда. Отрепките се обединиха, нахлуха с фургони в Клантън и задръстиха площада пред съда. Огромна тълпа. Всяка нощ щурмуваха площада, пиеха, биеха се, танцуваха на подлудяващо висока музика, бълваха цинизми срещу ужасеното гражданство. Всяка сутрин по плочите не можеше да се стъпи от тенекиени кутии и бутилки. Ози затвори и бърлогите на чернокожите — за един месец кражбите с взлом, обирите и наръгванията с нож се утроиха. В една седмица станаха две убийства.
При това развитие на нещата най-накрая група местни свещеници се срещнаха тайно с Ози да го увещаят да разреши „ония места“. Той деликатно им припомни, че по време на кампанията те бяха настояли да ги затвори. Те си признаха, че са сгрешили, и настояха за вдигане на забраната. Да, да, разбира се, че ще има тяхната подкрепа на следващите избори. Ози омекна и животът в окръг Форд отново стана нормален.
Ози не бе очарован, че долните заведения в неговия окръг процъфтяват, но бе твърдо убеден, че онези от избирателите му, които зачитат законите, ще живеят много по-безопасно, ако „ония места“ са отворени.
В десет и половина дежурният се обади по радиото, че осведомителят е на телефона и иска да се види с шерифа. Ози обясни къде се намира и след минута видяха как Бъмпъс излиза и се клатушка към пикапа си. Изсвистяха гуми, разхвърча се чакъл и той се понесе към черквата.