— Пиян е — каза Хейстингс.
Хлапакът нахлу на паркинга при църквата и с вой и свистене закова на няколко стъпки от патрулната кола.
— Как е, шерифе? — изрева отвътре той.
Ози се приближи.
— Защо се забави толкова?
— Ти ми каза, че няма за къде да бързам.
— Все пак го намери преди два часа.
— Така си е, шерифе, но да си се пробвал някога да профукаш двайсет долара за бира по петдесет цента кутията?
— Да не си пиян?
— Кой, аз? Ами, само се позабавлявах малко. Да ти се намира друг двайсетак?
— Какво разбра?
— За кое?
— За Коб.
— Той си е там, вътре.
— Знам, че е вътре. Друго?
Бъмпъс спря да се хили и изви глава към кръчмата.
— Той си прави майтап с това, шерифе. Голям майтап. Разправя, че най-после е намерил девствена негърка. Някой го попита на колко години е и той рече осем или девет. Всички изпокапаха от смях.
Хейстингс затвори очи и наведе глава. Ози стисна зъби и отвърна поглед.
— Какво друго каза?
— Много е фиркан. Утре нищо няма да помни. Разправя, че малката била бонбон.
— Кой е бил с него?
— Пийт Уилард.
— Той вътре ли е?
— Ъхъ, и двамата си правят голям майтап с това.
— Къде са точно?
— Отляво, до ротативките.
Ози се усмихна.
— Добре, Бъмпъс. Добре се представи. Хайде, изчезвай.
Хейстингс съобщи на дежурния двете имена. Той ги предаде на помощник-шерифа Луни, който бе паркирал на улицата пред дома на окръжния съдия Пърси Булард. Луни натисна звънеца и подаде на съдията две клетвени декларации и две заповеди за арестуване. Булард надраска нещо върху заповедите и ги върна на Луни, който благодари на почитаемия съдия и си тръгна. Двайсет минути след това Луни връчи заповедите на Ози зад черквата.
Точно в единайсет музикантите замлъкнаха насред мелодията, заровете изчезнаха, танцуващите замръзнаха, билярдните топки спряха да се търкалят и някой запали лампите. Всички очи проследиха как едрият шериф и хората му тежко прекосиха дансинга и се насочиха към ротативките. Коб, Уилард и двама други седяха в едно сепаре, а масата бе отрупана с празни бирени кутии. Ози спря до масата и се ухили на Коб.
— Съжалявам, сър, но не приемаме черни — изтърси Коб и четиримата се запревиваха от смях. Ози продължи да се хили.
Когато поутихна, Ози се обади:
— Момчета, май добре се забавлявате, а? Нали така, Били Рей?
— Ами забавляваме се.
— Личи си. Не обичам да развалям такова настроение, но вие с мистър Уилард ще трябва да дойдете с мен.
— Къде? — попита Уилард.
— Да се поразходим с кола.
— Не мърдам оттука — заинати се Коб. При тези думи другите двама набързо се измъкнаха от сепарето и се смесиха с останалите посетители.
— Арестувани сте и двамата — каза Ози.
— Имаш ли заповед? — попита Коб.
Хейстингс извади заповедите и Ози ги хвърли върху бирените кутии.
— Ето ги. Хайде, вдигайте се.
Уилард отчаяно погледна Коб, който отпи от бирата и каза:
— Няма да вляза в пандиза.
Луни подаде на Ози най-дългата и черна палка, която някога се е мяркала в окръг Форд. Уилард се паникьоса. Ози я вдигна и я стовари по средата на масата — плисна бира, кутии и пяна се разхвърчаха на всички страни. Уилард скочи прав, притисна китките си една в друга и ги поднесе на Луни, който бе готов с белезниците. Издърпа го навън и го натикаха в колата.
Ози шляпна лявата си длан с палката и пак се ухили на Коб.
— Имаш право да не говориш. Всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб в съда. Имаш право на адвокат. Ако не можеш да си го позволиш, властите ще ти го осигурят. Въпроси?
— Ъхъ, колко е часът?
— Време е за пандиза, нерез.
— Да пукнеш дано, черна маймуно!
Ози го сграбчи за косата, надигна го от сепарето, наведе лицето му към пода. Заби коляно в гръбнака му, прокара палката под гърлото му и задърпа нагоре, докато коляното му потъваше все по-дълбоко в гърба. Коб врещя, докато ларинксът му не изпука под палката.
Белезниците щракнаха и Ози го повлече за косата през дансинга, през вратата и по чакъла, после го натика на задната седалка до Уилард.
Вестта за изнасилването бързо се разчу. Още роднини и приятели се скупчиха в чакалнята и коридорите наоколо. Тоня напусна хирургията в състояние, определено като критично. Ози се срещна с брата на Гуен в коридора и му каза за арестите. Да, те са били, сигурен е.
3
Джейк Бриганс се претърколи през жена си, заклатушка се към тясната баня на няколко стъпки от леглото и заопипва в тъмното да намери дрънчащия будилник. Намери го там, където го бе оставил, и го смълча с един светкавичен и мощен удар. Беше пет и половина сутринта, сряда, петнайсети май.