Обзет от жалък страх и изправен пред реалността на собственото си проклятие, Ормсби пак се опита да се пазари.
— Защо да ви давам, каквото искате, ако ме чака това?
— Защото вече знаеш. Сега имаш време.
— За какво?
— За покаяние. За изкупление. Но в мига, в който те предам на онзи с ножа, шансът ти ще бъде пропилян…
Ормсби се отдръпна от прозореца и седна отново на стола си. Той беше Сивия, Сивия беше той, и двамата се бояха от онова, което ги чакаше зад прозореца.
— Съгласен съм.
Какво друго му оставаше?
— Ще признаеш пред полицията.
— Да.
— Ако се отметнеш, ще те намеря.
— Няма да се отметна.
— Вярвам ти. — Паркър даде знак на Луис. — Обади се на Рос. Кажи му, че имаме още един.
После отново се обърна към прозореца. Събирача стоеше сам в градината и все така пушеше. Паркър поклати тава, Събирача с отвращение хвърли цигарата си на земята и се отдалечи в мрака.
II
О, колко мъчения се крият в дребничкия кръг
на венчалната халка!
Коли Сибър (1671–1757), Двойният галант“
7
Мъжът, който стоеше под късното есенно слънце, объркан от първите мигове свобода, беше увреден още преди да влезе в Щатския затвор на Мейн, а годините зад решетките не бяха послужили да заздравят пукнатините в ума и душата му. Вместо това бяха добавили физическа травма и емоционален смут в бездруго дългия му списък от тегла, както и желание просто да изчезне.
Никой не го чакаше пред портите на затвора. Адвокатът му беше предложил да изпрати някого да го вземе, но объркаха часа на освобождаването му — някаква грешка в документацията, — поради което той се оказа един от редките случаи на затворници, които поради бюрократична некомпетентност са излезли на свобода по-рано от предвиденото, било то и само с няколко часа.
Той беше много неща: осъден престъпник, бивш съпруг, низвергнат герой.
Невинен човек? Може би, но всички престъпници твърдяха така…
С малко късмет обаче никой нямаше да си спомня името му. Това щеше поне малко да улесни живота му в бъдеще. Междувременно щеше да издири човека на име Чарли Паркър и да му разкаже историята си. Сред притежанията му беше изрезка от вестник със статия за задържането на Роджър Ормсби — мъж, който бе намирал наслада в изтезанието на другите. Паркър го беше намерил и щеше да разбере, че съществуват и други като него.
Отпред спря затворнически бус и той се качи. С него щеше да стигне до фериботното пристанище на Рокланд, а оттам — с автобус до Портланд. При освобождаването му бяха дали петдесет долара и автобусен билет, а той имаше и още двеста и четиридесет, заработени в затвора. Не заговори служителите в буса, нито те — него. Той беше образцов затворник, но това нямаше значение. Те знаеха за какво е осъден, не го харесваха и му нямаха никакво доверие.
Мъжът пътуваше и гледаше листата, които падаха като мъртви, отлитащи дни.
Тримата мъже в чистия шевролет пикап, спрян на паркинга, го наблюдаваха как потегля. Само едно му беше останало и те скоро щяха и него да му отнемат.
След малко излязоха от паркинга и задминаха буса по шосето, без дори да поглеждат към него, и се отправиха към Рокланд, където спряха на главната улица до пристанището и зачакаха.
Бусът спря и изплю пътника си. Той отиде до една телефонна будка, проведе кратък разговор, а след това си взе кафе и курабийка, докато чакаше автобуса. Тримата мъже го следваха като сянка чак до Портланд. Единият продължи след него и видя как бившият затворник бива посрещнат от много едър мъж с много голям и въпреки това тесен костюм, който пое багажа му и го придружи до един черен мерцедес седан.
Съгледвачът се върна в шевролета.
— Адвокатът — каза той.
— Има вид на клоун — отвърна мъжът на задната седалка. Имаше рижа коса и особено животинско излъчване като на същество, замръзнало по време на трансформацията си от човек в звяр.
— Ако е така, доста е умен.
Само шофьорът мълчеше. Не беше виждал низвергнатия герой от делото насам и беше изненадан от силата на ненавистта си към него и от желанието си да го накара да страда още повече.
Адвокатът и бившият затворник потеглиха към една жилищна сграда на улица „Конгрес“, недалеч от площад „Лонгфелоу“, която беше разделена между частни наематели и хора, настанени от социалната служба на Портланд. Влязоха вътре, а двайсет минути по-късно адвокатът излезе сам.