Луис разбра. Щяха да изгорят Паркър в стаята му. Ако излезеше или се опиташе да избяга, мъжете на паркинга щяха да го застрелят — и ако не бяха мъртви, другите двама щяха да им помогнат. Вторият пикап и хората в него щяха да покриват територията отзад, в случай че Паркър се опиташе да избяга през прозореца на банята.
Мъжът с коктейла „Молотов“ изнесе ръка назад, за да го хвърли. Луис го застреля. Бутилката падна и се пръсна на земята, а пламъците обвиха краката на партньора му. Раненият мъж се свлече на колене и падна ничком в огъня. Чуха се полуавтоматични изстрели и от стената до него полетяха парченца мазилка. Той се скри обратно в офиса, който имаше ниска тухлена стена под прозореца, и се опита да нацели стрелеца между колите. От стаята на Паркър също се чуха изстрели, което означаваше, че двамата с Ейнджъл вече са разбрали какво става. След секунди се чу трошене на стъкло, последвано от нов взрив на Молотов, чиито пламъци се отразиха в стъклата на автомобилите. Някой изкрещя от болка и в полезрението на Луис се появи вторият от нападателите — безпомощен и с димящи панталони. Преди Луис да стреля, той падна безжизнен на земята. Зад него гореше клада с формата на човек.
Полуавтоматичният огън се насочи към Луис и пръсна стъклото на офиса. Той залегна на пода, молейки се да са им свършили коктейлите „Молотов“. Ако метнеха някой в помещението, нямаше никакъв шанс.
Пистолетни изстрели. Атаката срещу офиса бе преустановена, после за кратко се възобнови отново. Това е стрелба за прикритие, помисли си Луис. Той се изправи на колене и се приближи покрай стената до вратата точно навреме, за да види как два крака изчезват зад ъгъла, оставяйки кървава диря след себе си. Изтегляха мъртвите и ранените. Луис се опита да ги последва, но беше спрян от огъня. Някъде пищеше жена, но виковете й потънаха в рева на отдалечаващия се пикап. Още един пистолетен изстрел и всичко утихна.
— Луис?
Това беше Ейнджъл.
— Тук съм — извика той, — в офиса.
— Разкараха се — каза Ейнджъл, — но хванахме един жив.
Източното крило на мотела беше изцяло погълнато от пламъци. От север приближаваха сирени. На паркинга стояха три жени и един мъж, които бяха излезли от стаите си в другите части на мотела. Едната гледаше ужасено пръснатите стъкла и надупчената си от куршуми кола.
Паркър, Ейнджъл и Луис вече бяха оставили мотела зад гърба си. Паркър шофираше, Луис седеше до него, насочил пистолета си към мъжа до Ейнджъл на задната седалка. Десният лакът на Бенедикт беше пръснат и явно го болеше, но щеше да живее. Отначало не искаше да каже каквото и да било на похитителите си, дори името си, но Ейнджъл го почукна по ранения лакът с глока си и това свърши работа.
Можеха да изчакат полицията, но Паркър знаеше, че враговете им ще изпаднат в шок и паника след неуспешната си атака. Сега беше моментът за контраатака, а Бенедикт щеше да им покаже откъде да влязат.
Часовете на Отреза бяха преброени.
82
В къщата на Айрин светеше, но не се забелязваше движение нито вътре, нито вън. Хенкел огледа гората на светлината на фаровете и изгаси двигателя. Единственият звук беше цъкането на лампите с фотоклетка над главата му. Беше дошъл с пуснати светлини, защото, ако това беше работа на Отреза, искаше да знаят, че идва, макар да не можеше да си представи какво искат от Айрин, освен ако не се опитваха да я използват, за да стигнат до него.
Той слезе от колата. На колана му беше закачен кобурът с М&Р 9, а в ръка държеше една от служебните пушки „Ремингтън“ 870. Повика Айрин, но тя не отговори. Той се качи заднишком по стъпалата на верандата, без да сваля очи от гората, и почука. Пак нищо. Натисна дръжката, но беше заключено. Заобиколи. Задният вход също беше заключен.
Замисли се за кратко. Ако го беше послушала, значи, беше вътре. Не виждаше следи от проникване, но винаги беше възможно да са влезли, преди да е успяла да затвори, а след това да са заключили отвътре. Нямаше избор: трябваше да разбие стъклото, за да влезе.
Обърна пушката с приклада към стъклото и тъкмо се канеше да го удари, когато зърна движение в отражението. Отстъпи вдясно и вдигна пушката с пръст на спусъка, но я отпусна, като видя Айрин пред себе си.
— Божичко, не се промъквай така! Защо не си вътре, както ти казах?