— Сложно е — отвърна тя.
Той се приближи към нея, фокусирал цялото си внимание в лицето й. В този момент от дясната му страна приближи мъж и насочи пистолет на педя от главата му.
Хенкел замръзна.
Може да е само предупреждение, помисли си той. Може да ме оставят жив.
Мъжът се премести. Беше Нестор, един от синовете на Брайон Молин от Отреза, и не носеше маска. Нямаше да бъде просто предупреждение. Хенкел никога не си беше представял Нестор като убиец, но явно беше грешал. Изглежда, нямаше да живее — не и след като Нестор му показваше лицето си с такава готовност, но може би още имаше шанс да спаси Айрин.
Тогава тя проговори.
— Съжалявам. Все пак те харесвах.
— Не — издума Хенкел и в тази една сричка чу всичката умора и разочарование от един живот, който така и не се беше развил, както се бе надявал, а сега щеше да завърши по същия начин.
Айрин се обърна към Нестор.
— Просто го направи — каза тя, като че ли Хенкел беше старо куче, което трябва да бъде убито бързо и безболезнено.
Хенкел чу изстрела. А не трябваше: не и от това разстояние, не и ако беше предназначен за него. Нестор се просна на земята. Куршумът го беше уцелил под вдигнатата дясна ръка и го беше пронизал право през торса. Мъжът изхриптя и от устните му излезе кървав мехур, който се пръсна с последния му дъх.
Айрин стоеше със зяпнала уста и гледаше тялото му. Хенкел не знаеше дали е виждала как убиват човек досега, но и не го интересуваше особено. Видя Роб Чанър да приближава през моравата и за миг си помисли, че някой друг е убил Нестор, а Чанър идва да довърши работата на Отреза, но не можа да проумее логиката.
Чанър изрита оръжието от ръката на Нестор, без да сваля пистолета си от Айрин.
— На колене!
Айрин погледна умолително Хенкел.
— Те ме накараха — каза тя. — Заплашиха ме.
Просто го направи.
— Чу го — отвърна Хенкел. — На колене.
Тя коленичи. Чанър я бутна по корем и я претърси, след което прибра пистолета си в кобура и я закопча с белезници. Когато приключи, Хенкел му каза:
— Не го очаквах от нея. И от теб не го очаквах.
— Исках мястото ти — отвърна Чанър, — но не по този начин.
Радиостанцията в колата на Хенкел запращя. Той прескочи бившата си приятелка — тя определено беше такава и надали имаше нужда изрично да й казва, че вече не са двойка, — и отиде да отговори.
— Хенкел.
Гласът на Луси беше едновременно напрегнат и развълнуван.
— Имаме информация за престрелка в „Драйдънс Ин“. И пожар.
83
Хана и Шера отидоха в затвора по-рано от обичайното. Хана вървеше напред, а Шера я следваше с две порции върху подноса: хляб, мюсли, плодове, поизстинало кафе в пластмасови чаши, за да не могат затворничките да го използват за попарване.
Процедурата беше ясно установена. При влизането на жените Пейдж и Гейл трябваше да седнат на масата, а вратата да бъде заключена, преди да им поднесат храната. Едната жена оставяше храната на масата, а другата стоеше на известно разстояние, в случай че пленничките се опитат да им отнемат ключовете. С годините обаче правилата се бяха поотпуснали малко, както Хана и Шера — защото обикновено те се грижеха за жените за разплод. Сега едната сервираше храната, а другата оглеждаше стаите, зареждаше шкафа в кухнята или просто гледаше отегчено. Този път обаче явно бяха неспокойни и Хана стоеше близо до Шера, докато тя сервираше храната, и подрънкваше с ключовете в лявата си ръка.
Което беше чудесно.
Пейдж кимна едва забелязано на Гейл, която „без да иска“ обърна купичката си с мюсли на пода и се разплака. Хана се обърна да вземе парцал, а Шера приклекна, за да събере храната. В този момент Пейдж стовари парчето тухла, което държеше в дясната си ръка, върху слепоочието на Шера. Стори й се, че чу как нещо се пропуква, но кучката не падна. Само се олюля на краката си и изграчи като стар гарван на дърво. Пейдж я удари отново и Шера се строполи.
Междувременно Гейл изблъска толкова силно Хана отзад, че възрастната жена залитна напред и се строполи по лице на пода. После обаче успя да се извърти по гръб и започна да се бори с Гейл, която вече седеше върху корема й и се мъчеше да притисне ръцете й към пода.
Шера се опита да се изправи. Надигна се на ръце и колене и отърси глава. На слепоочието й имаше цицина и малка резка, която не кървеше много. По-голямата част от кръвта се стичаше от дясното й ухо: постоянно кап кап кап, която се събираше на локвичка на пода. Дясното й око беше сведено надолу. Устните й се размърдаха и издадоха поредица от звуци, но Пейдж не разбра нищо. Тя вдигна отново тухлата. Здравото око на Шера проследи движението, с което бременната жена вложи в удара цялата сила на торса си. Този път Пейдж едновременно чу и усети пропукването. Очите на Шера се завъртяха навътре в черепа й и тя се свлече в конвулсии на пода.