Паркър влезе пръв и заедно с Хенкел претърсиха едноетажната къща. Намериха още едно тяло и веднага забелязаха приликата с момчето отвън. Този младеж беше уцелен два пъти в горната част на торса. Изглеждаше с година-две по-голям от брат си. Той също държеше пушка в ръцете си. Чанър беше убит от един от двамата.
— Дотук с преговорите — каза Хенкел.
— Да поговорим с жената.
Излязоха отново навън. Приска Тинсли още лежеше на земята, а Ейнджъл и Луис стояха до нея.
— Трябва да повикаме помощ за Аким — повтаряше тя неспирно.
Хенкел коленичи до нея — жената, която бе участвала в убийството на помощника му, и й каза колкото можеше по-внимателно, предвид че тялото на Чанър още лежеше до тях:
— Вече никой не може да му помогне, Приска. Но ти можеш да ни помогнеш да спасим останалите.
90
Хенкел нямаше желание да навлизат по-навътре в Отреза без подкрепление. Смъртта на Чанър беше наклонила везните срещу обитателите на тази територия и той едва се сдържаше да не си измие ръцете и да остави събитията да следват естествения си ход. В същото време обаче не желаеше името му да се свързва с нов Уейко. Радиостанцията в пикапа беше уцелена от куршум и той се обади по мобилния си телефон.
За съжаление, всички съмнения как трябва да се подходи към Отреза бяха разпръснати от свидетелските показания на Пейдж и Гейл пред полицията и двамата агенти от ФБР, които току-що бяха пристигнали там. Освен това семействата на Холбърт и Лън се бяха предали доброволно на властите с искане за закрила от Касандър Хоб и хората покрай него. Към момента полицейските части бяха готови да настъпят в Отреза от север, изток и запад.
Докато Хенкел се опитваше да чуе какво му говорят отсреща, Паркър чу грохот от юг и след секунди пред очите им се появи бронираният MRAP, следван от един джип и една патрулна кола на щатската полиция, които скоро се натъкнаха на преобърнатия буик, пикапа на Хенкел, чийто капак беше станал на решето и от дупките свистеше пара, и една относително здрава кола под наем.
— Е — рече Луис, като огледа внушителната бронирана машина и си помисли, че положението винаги може и да е по-лошо, — сега поне можем да разкараме буика.
Хенкел прецени, че най-отпред ще се движи бронираната машина със специалния отряд, защото се надяваше противникът да се огъне, щом я види. Важното беше да стигнат до Квадрата, където чакаха Касандър и ядрото на Отреза, преди останалите части на полицията. Ако Хенкел успееше да се разбере с Касандър, може би щяха да избегнат излишно кръвопролитие, въпреки че вече се чуваха престрелки от други части на Отреза. А си оставаше и проблемът със самия Касандър.
Приска Тинсли потвърди това, което бе извикал гласът от къщата: Оберон беше мъртъв, убит от сина на Касандър, Лусиъс, почти със сигурност по заповед на баща си. Приска не знаеше дали Касандър е наредил убийството на Хенкел, но изглеждаше много вероятно. По предплатените телефони и късовълновите радиостанции, с които се общуваше в Отреза, се бе разпространила и мълвата, че синовете на Касандър са мъртви. Хенкел силно се съмняваше, че първият приоритет на Касандър ще бъде проявата на здрав разум.
Полицаите избутаха пикапа на шерифа от пътя, след като Хенкел изрази разбираемата неохота да го досъсипят с бронираната машина — решение, за което бе двойно по-благодарен, след като видя какво се случи с буика. Натовариха Приска Тинсли на задната седалка на един от полицейските автомобили — надяваха се да успее да вразуми следващите бранители на пътищата към Отреза, но на практика се натъкнаха само на още една блокада от дървени трупи и чували с пясък и след няколко вели изстрела по бронираната машина, защитниците се съгласиха да оставят оръжието и се предадоха. Двама от тях бяха тийнейджъри, а третият — двайсетинагодишно момиче, и всички изглеждаха признателни за арестуването си. Не бързаха да умират. Никой от тях обаче не знаеше какво се случва в Квадрата, освен приблизителния брой на силите там: не повече от двайсетина мъже и жени, като най-възрастните и децата бяха прибрани в затвора заради собствената им сигурност. Хенкел посочи мястото на бившия затвор на картата, която беше дал на Паркър, и изпрати двама полицаи там, за да поддържат спокойствието на хората вътре и да предотвратят неволното му подпалване от другите полицейски сили, навлизащи в Отреза. Въпреки че със специалния отряд в бронираната машина имаше лейтенант от щатската полиция, той беше достатъчно разумен, за да остави ръководството на Хенкел. И той, също като шерифа, нямаше желание да цапа ръцете си с кръвта на жени и деца.