Квадратът вече се виждаше, когато проехтяха първите изстрели. Идваха от сградите пред тях и от укрития вляво и вдясно. Паркър видя как един полицай пада, уцелен в крака, а после всички потънаха във водовъртежа от кръв, пушек и шум.
И смърт.
По-късно всичко това щеше да се върне в съзнанието на Паркър като фрагменти, парчета от огромна диорама, която някак си се беше пръснала в паметта му: отварянето на бронираната машина, слизането на специалния отряд, неравномерната стрелба от Отреза, тежкият, дисциплиниран огън, който й отвръщаше, пръсването на стъкла, нечий вик за помощ, мъжът на средна възраст, облечен в камуфлаж, който се показа от храстите с пушка, подпряна на рамото си, само за да бъде разкъсан на две от автоматичен откос, стрелецът от бронираната машина, който откри огън по една от къщите в Квадрата с 50-калибровия си снайпер, издължените му куршуми, които пробиваха стените и хората, които се озоваваха на пътя им; бавното настъпление на MRAP-a и свличането на земята отдясно, защото пътят нарочно беше построен със слаби банкети, за да забави хода на такива като него. Машината се преобърна настрани, снайперистът излетя нагоре, блъсна се в едно дърво, падна в основата на дънера му и повече не помръдна.
По това време Паркър вече беше близо до Квадрата, следван по петите от Ейнджъл и Луис. Полицаите обстрелваха къщите от двете му страни, докато Хенкел не заповяда по високоговорителя на оцелелия автомобил всички да прекратят огъня. Последното, което искаше, бе да разчистват къщите една по една. До момента имаше двама ранени полицаи, а Чанър беше мъртъв. Жертвите от Отреза бяха повече, но само един от защитниците на покрайнините на Квадрата беше добавен към списъка с мъртъвци. Още трима бяха ранени, а някои от другите вече оставяха оръжието си и вдигаха ръце. Подобно на уличен сблъсък, конфликтът в Отреза като че ли припламна бързо, но без твърде голяма решителност или отчаяние, за да продължи повече. Повечето от тези хора не бяха убийци. Вероятно дори не се възприемаха като нарушители на закона.
Прикриван от двете страни от Ейнджъл и Луис, Паркър продължи напред по източната граница на Квадрата, придържайки се към гората, без да открива огън. Приска Тинсли им беше разкрила важен детайл преди разгара на стълкновението: Касандър се намираше в бункера. Това беше тяхното светилище, сърцето на Отреза, въпреки че жената отрече някога да е стъпвала вътре. Когато Паркър спомена за Мъртвия крал, тя само отмести поглед и замълча. Каквото и да се криеше в сърцевината на съществуването на Отреза, каквото и да представляваше Мъртвия крал, то беше в тази сграда.
Заобиколиха Квадрата и навлязоха сред дърветата на север, докато пред очите им не се откри бункерът. Спряха удивени. Постройката напомняше на къщичка от детска приказка, на замък на чудовище, ниска и тъмна, с пробили през стените клони и тънка корона на покрива. Цялото нещо приличаше на глава с торс и ръце, сякаш всеки миг можеше да стане от земята и да изчезне в гората. Изложени на капризите на времето, строителният материал и дървото се бяха слели през годините и сега не можеха да се отличат едно от друго.
В основата на бункера имаше отворена врата, но преди да успеят се приближат до нея, проехтя пушечен изстрел, който откъсна клонки и листа над главата на Луис. Следващият вдигна пръст в краката на Ейнджьл.
— Видях единия — каза Луис.
Той се прицели в кафявата фигура, движеща се на запад от укреплението, и стреля три пъти. Човекът падна. Луис искаше да бъде сигурен, че го е повалил, преди да продължи снишен към него. Пушката произведе още един изстрел, но напосоки, като че ли човекът вече нямаше сили да вдигне оръжието си от земята. Луис описа дъга и го приближи в гръб, но мъжът вече беше мъртъв.
Ейнджьл и Паркър съсредоточиха огъня си върху втория стрелец. Той се движеше под прикритието на шубраците, за да стреля всеки път от ново място. Свалил вече своята мишена, Луис продължи към бункера, а Ейнджьл държеше другия противник ниско, като постоянно стреляше от лявата и дясната му страна, за да може Паркър да притича до бункера.
Отвъд Квадрата се донесе трещенето на продължителен огън, последвано от взрив, вероятно на граната. Паркър чуваше ръмженето на двигатели, виковете на хора и отново простичките думи на Хенкел, с които настояваше за прекратяване на стрелбата, заповядваше на защитниците на Отреза да се предадат и ги уверяваше, че няма да пострадат. Видя как Ейнджъл се скри зад едно дърво и предпазливо продължи напред, докато другите двама се промъкваха към живия стрелец.