И в този момент чу как Мъртвия крал се смее.
Паркър, Ейнджъл и Луис не можеха да избегнат разпитите от полицията и ФБР. Последното беше особено неприятно и само молбата на Паркър за участието на Рос предотврати по-лошите последствия за всички им. Рос не пропусна да му натърти, че му прави услуга и че някой ден ще поиска да му я върне с лихвите.
— Каквато и сделка да си сключил с него — каза Луис, докато се готвеха да напуснат окръг Пласи, — е била лоша.
Едно от първите тела, които намериха, беше това на Джеръм Бърнел, защото беше последното заровено. Откриха го в ямата, в която се хвърляха умрелите кучета.
Мъртвия крал не се чувстваше добре в кожата на Касандър. Той не принадлежеше на света на живите, а на мъртвите. Нужно му бе укритието на голи кости.
Касандър, от своя страна, искаше да отмъсти на някого за участта, сполетяла Отреза. Прицелил се бе в две мишени: Хенкел и частния детектив Чарли Паркър. Хенкел за момента бе недостижим — може би и завинаги, защото Касандър никога нямаше да се върне в Пласи. Оставаше Паркър. Касандър знаеше доста за него от разказите на Оберон, а и Мъртвия крал беше предусетил идването му. Паркър беше опасен и Касандър не беше сигурен, че ако се изправи срещу него, ще оцелее. Докато шофираше, се замисли за Роджър Ормсби — похитителя и убиец на децата, когото Паркър бе успял да проследи. Ормсби не просто убиваше жертвите си: той правеше така, че да изчезнат безследно, и с това прибавяше още един нюанс към мъчението на живите им близки.
Касандър знаеше всичко за обезкостяването, изваряването и консервацията. В главата му започна да се оформя план, който щеше да утоли както жаждата му за мъст, така и потребностите на Мъртвия крал.
V
Тук трябва да се отбележи, че игрите всъщност не
са никакви игри и че на тях трябва да се гледа като
на най-сериозно занятие.
Мишел дьо Монтен (1533–1592), „Опити“, 1.23[31]
94
Сам седеше на земята в края на двора на баба си и дядо си, близо до езерцето с малката горичка. Не биваше да ходи там сама. Дядо й я беше предупредил за опасностите, дебнещи дори в плитките води, но пък, от друга страна, той я предупреждаваше за толкова много неща — улиците, момчетата, недопечените пилета, непознатите, баща й, приятелите на баща й…
В дясната си ръка Сам държеше полуразложеното тяло на мъртва птица: малък козодой, който беше намерила скрит от листата до входа на гнездото му. Нямаше представа как е умрял, но тялото му изглеждаше незасегнато. Тя бавно го разряза с макетното ножче, което беше взела от кутията с инструменти на дядо си, изхвърли остатъците от вътрешностите му и внимателно остави само перата и костите.
Полусестра й, Дженифър, надничаше през рамото й.
Мъртвата дъщеря и живата — заедно.
Дженифър проговори.
Идва
— Да.
Страх ли те е?
— Не.
Не беше съвсем лъжа, но Дженифър усети съмнение.
Може би…
— Махай се — каза Сам. — Разсейваш ме.
Дженифър я остави. Върна се на скалата, от която наблюдаваше мъртвите. Сам не обичаше баща им по същия начин. И как иначе, след като беше едновременно човек и нещо повече, нещо непонятно? Веднъж баща им беше попитал Дженифър дали Сам я плаши, но тя не му бе отговорила. Не искаше да го изрече на глас.
Сам не я плашеше.
Сам я ужасяваше.
Два дни по-късно Касандър Хоб отвлече Саманта Улф, дъщерята на Чарли Паркър, докато си играеше край същото това езерце. Имал беше късмет, мислеше си, че е сама и скрита от погледи от къщата. Показа й пистолета си и й заповяда да мълчи, след което върза ръцете й пред тялото, залепи устата й с тиксо, което уви около главата й, и я натика в багажника на колата. Предупреди я, че ако се опита да избяга, ще отреже едното й ухо. Когато близките й установиха липсата й и вдигнаха тревога, той вече беше преполовил пътя до Ню Хампшир.
Опасяваше се да използва някое от готовите убежища и предпочете да спре в мотел в края на Националния парк „Уайт Маунтин“, в който с удоволствие приеха плащане в брой. Дадоха му крайна стая, но тъй като така или иначе само две от другите стаи бяха заети, не се притесняваше, че някой ще го види или чуе. Изчака вечерния мрак да се спусне, след което пренесе момичето от колата в стаята си. Не обърна внимание на липсата на съпротива, нито на развълнуваното, непонятно дрънкане на Мъртвия крал. Просто искаше да приключи с тази работа.