Хвърли я във ваната и запали цигара. Известно време я гледа мълчаливо, пушейки. Тя също го гледаше, без да помръдва. Накрая се опита да каже нещо. Той й показа пистолета в едната си ръка и ножа — в другата, след което остави оръжието и преряза тиксото на устата й.
— Пишка ми се — каза тя.
— Пикай във ваната.
— Ще си намокря дрехите.
— Не ми пука.
Тя поклати глава, но не се изпишка. Сигурно е номер, помисли си той. Странно дете е това. Не беше изпищяла нито веднъж. Просто седеше, втренчила поглед в него, и чакаше нещо да се случи. Е, нещо щеше да се случи, и то скоро. Той просто събираше сили да пререже гърлото й. Мъртвия крал го желаеше.
— От носа ти тече кръв — каза тя накрая.
На джинсите на Касандър падна капка кръв, последвана от още една. Той допря пръсти до носа си и те почервеняха.
Откъсна парче тоалетна хартия, смачка го и го притисна в ноздрите си.
— Скоро ще потече и от други места — продължи Сам.
— Какви ги дрънкаш?
— От ушите, от очите, от порите на кожата ти.
Касандър почувства остра болка в главата си. Мъртвия крал му зададе въпрос, който само той можеше да разбере и на който никое живо същество не можеше да отговори.
— Това, което е в теб, не бива да е там — каза Сам. — То не може да оцелее дълго в живо тяло, затова в крайна сметка го убива. Той не е просто Мъртвия крал. Той е Кралят на мъртвите.
Касандър се закашля и изпръска с кръв плочките на пода и ръба на ваната. Погледът му се замъгли. Надигна се нестабилно и в отражението си в огледалото видя, че от очите му се стичат кървави сълзи. Бялата му риза се изпъстри с червени точки, и те ставаха все по-големи. Усети влага в потъмняващите си джинси. Не беше в състояние да стои прав и се свлече върху тоалетната, опрял лице в хладните плочки.
Детето стана от ваната. Мъртвия крал запищя. Сам носеше синьо яке. Откопча с усилие единия си джоб и бръкна вътре с вързаните си ръце. Когато ги извади, в шепите си държеше останките на козодой с разрязани гърди и крила, така че да се виждат костите вътре. Мъртвата птица изглеждаше мокра и миришеше леко на газ.
Кръвта вече шуртеше от ръкавите на Касандър и дъното на джинсите му. Лицето му беше плувнало в червено, бялото на очите му се беше изгубило сред пръснатите капиляри. Почти беше изгубил съзнание, мозъкът му го предаваше.
Сам обаче не искаше той да умре, поне не засега.
Тя вдигна телцето на птичката и усети потрепването в пръстите си, когато Мъртвия крал премина в него. После излезе от ваната и го остави в мивката. Взе рулото тоалетна хартия и уви птицата в няколко пласта. Накрая, понеже беше по-лесно, отколкото да търси кибрита в джоба на якето си, взе запалката на Касандър от джоба му и запали птицата.
Дженифър се появи зад гърба й и двете заедно наблюдаваха как Мъртвия крал, уловен в капана си от кости, си отива от този свят сред пламъци и дим.
Кимбърли Бекман, собственик на мотела „Лоу Маунтин“, вдигна очи и видя, че пред рецепцията стои малко момиченце със синьо яке. На екрана зад гърба й вървеше репортаж за изчезнало дете.
— Мога ли да ти помогна, миличка?
Момиченцето вдигна вързаните си ръце.
— Казвам се Саманта Улф. Това по телевизията съм аз.
95
Когато полицията пристигна в мотела, Касандър Хоб беше още жив. Беше жив и когато го закараха в болницата и го включиха на апаратно дишане.
Жив е и досега, ако това може да се нарече живот.
Паркър отиде да го види веднъж. Очите на Касандър бяха затворени. Хранеше се със сонда, а лекарите го увериха, че мозъкът му е мъртъв. След време и тялото му щеше да го последва.
Точно когато детективът излизаше, тялото на Касандър подскочи.
— Какво беше това? — попита Паркър.
— От невроните на гръбначния мозък е — обясни сестрата. — Рефлекси. Чували ли сте за рефлекса на Лазар?
— Не.
— Това е спонтанно вдигане и отпускане на ръцете при пациенти в мозъчна смърт. Първия път, когато го видях, се уплаших до смърт.
— Хоб показва ли такъв рефлекс?
— Не, само спазми. Тук няма нищо, господин Паркър. Отишъл си е.
Съзнанието на Касандър е като празна къща: без мебели, без декорация, без живот. През прозорците се вижда само тъмнина, пронизвана от светкавиците на неволните реакции на някои неврони.
Из къщата броди едно присъствие. То няма облик или име. Но не спира да шепти. Мирише на дим и изгорени пера. И чака: чака Касандър да умре и да изгние в бедняшкия си гроб, докато останат само голите му кости.