Що се отнася до Хенри, на безименния му пръст не се виждаше следа от халка — малката светла, издайническа ивица, намекваща за изоставения някъде символ. Лесно щеше да се забележи, защото имаше ръце на човек, прекарващ много време навън. Каза й, че е тук по работа. Каква работа? Придобиване на акции. Кори не знаеше какво значи това, а Хенри нямаше желание да й разказва. Тя беше достатъчно умна да предположи, че на едно или друго ниво всеки се занимава с придобиване на акции. Само имената на заниманията се различаваха.
— Харесваш ми, Хенри. Предпочитам малко по-възрастни мъже.
— И защо така?
— Те знаят какво искат. И са по-мили от младите.
Наистина го мислеше.
— По-мили ли? В какъв смисъл? С пари ли?
— Понякога — отвърна тя, а после излъга. — Но в случая не става дума за пари.
— Така ли?
Кори се намръщи, отблъсната от тона му. Въпреки че всичко това беше игра и той неминуемо щеше да изгуби, тя се дразнеше, че след два часа разговор той продължава да прави такива намеци.
— Аз не съм проститутка.
— Не съм го казал. — Не звучеше отбранително, нито дори развеселено. Просто пак тази странна неутралност. — Но парите винаги играят под една или друга форма, дори само за вечеря или кино. Милото отношение има много лица. Знам, че не говореше само за долари и центове, но и те са част от него. Стиснатите с парите са стиснати и в други отношения или поне така съм установил аз. Но сега, като се замисля, обратното също не е вярно. Познавам много мъже, които пилеят пари наляво-надясно, но пак са си гадни копелета.
За първи път изричаше ругатня, но тя не се притесни. Даже й хареса. Думите му също й допадаха. Започна да си дава сметка, че при други обстоятелства с удоволствие би превърнала фантазията в реалност и би била с мъж като този, макар и за кратко. Отърси се от тази мисъл и установи, че действието й е колкото психическо, толкова и физическо, защото тялото й потрепери. Устните на Хенри се изкривиха.
— Какво беше това?
— Някой ходи по гроба ми[1].
— И това ще стане някой ден. Няма защо да бързаме. Още едно?
— Не, пих достатъчно, поне тук. Но си прекарвам добре с теб. Имаш ли местенце, на което да отидем?
— Ти нямаш ли?
— Не живея сама.
— С мъж или жена?
Тя реши да не лъже за това, въпреки че Хенри я гледаше толкова изпитателно, сякаш бездруго не й оставяше избор.
— Мъж.
— Гадже?
— Понякога.
— Но не е сериозно.
О, представа си нямаш, помисли си тя, но предпочете да повтори предишния си отговор.
— Понякога.
— Но не и тази вечер.
— Не.
Той поиска сметката и плати в брой от пачка банкноти. Държеше я скришно от Кори, но изглеждаше дебела.
— В кой хотел си отседнал? — попита тя, докато се отдалечаваше от бара.
Опита се да го хване за ръката, но той се държеше на разстояние — не много, но достатъчно.
— Не съм в хотел, а на квартира в една къща.
Това беше необичайно, но не дотолкова, че да я накара да размисли. Апартаментите бяха друга работа — сградите бяха труднодостъпни, а в този бизнес достъпът беше сред най-важните фактори, но къщата не беше чак такъв проблем. Къщите бяха по-уязвими от апартаментите и определено по-лесни от хотелите, стига алармата да беше изключена. При хотелите винаги съществуваше риск от камери, а при по-хубавите — и от охраната. Мотелите бяха идеални, особено тези от големите вериги, които бяха толкова свикнали с доставките на пици и проститутките, че не обръщаха никакво внимание на непознатите, защото за тях всички бяха непознати, колкото и кексчета или бисквитки да предлагаха на рецепцията.
— Компанията ли ти я осигурява?
— Може да се каже… в определен смисъл.
Колата му беше паркирана на улица „Мидъл“. За нейно учудване, оказа се малка „Тойота“. Изглеждаше шикозна, ако боговете на феминизма можеха да й простят подобно обобщение.
— Под наем? — попита тя, докато се качваше. Вътре беше много чисто, но не миришеше на автомобил под наем.
— Да. От някаква малка фирма, която ползва компанията ни. Нямаха друго.
— Хм.
Тя се опита да си спомни колко е изпил Хенри. В началото й се беше сторило много, но сега си спомняше големи количества бавно топящ се лед и последни шотове „Джак“, които мъжът изливаше в старата си чаша. Той пиеше бавно през цялата вечер и Кори подозираше, че може да е погълнала доста повече от него. Но тя също бе внимавала и дори беше изляла цяла чаша, когато той отиде до тоалетната.
1
Английска поговорка от XVIII век, употребявана, когато човек почувства внезапни, необясними тръпки. — Бел. прев.