На пасажерското място до Ти Пи в претъпкания с боклуци шевролет седеше Бари Браун, който можеше да бъде Би Би, ако бе склонил на подобна гавра с рожденото си име, което той категорично не би направил. Браун беше с що-годе същия ръст, но по-месест и масивен. Беше по-умният от двамата, въпреки че бе приел подчинената роля, но това бе заложено в характера му: Браун беше роден манипулатор и му беше по-лесно да действа зад кулисите, отколкото на сцената. Когато изучаваха „Отело“ в училище, той беше единственият в класа, който съчувстваше на Яго[2] от самото начало. В друга епоха и при по-благосклонна съдба от него щеше да излезе великолепен, амбициозен придворен, Кромуел или Уолсингам[3]. Когато гледа първите два филма на Копола, не му се прииска да бъде Кръстникът — предпочиташе ролята на Том Хейгън, умният консилиери. Носеше очила вместо контактни лещи, защото харесваше вида, който му придаваха, и се беше научил да говори само когато е необходимо. Това се оказа полезно умение. Откри, че мълчанието кара хората да се чувстват неудобно, поради което често казват нещо, за да го нарушат, и така се разкриват.
Тъкмо Браун даде идеята да използват Кори като червейче на кука, въпреки че много внимаваше да не се изразява така пред Ти Пи. Вместо това бавно пося идеята в главата му, така че приятелят му да реши, че е изцяло негова. Кори се оказа по-костелив орех, но манипулацията не бе чужда и на Ти Пи и скоро той успя да я убеди, че никога няма да попадне в реална опасност. Браун се разбираше доста добре с Кори, но знаеше, че тя би предпочела двамата с Ти Пи сами да си проправят път в света. Струваше му се, че Кори би била съвършено доволна да работи в кафене или бар и да издържа гаджето си, докато то играе компютърни игри, бърника колата си и измисля грандиозни схеми за забогатяване, които никога не дават плодове, защото му липсва енергия и ентусиазъм да ги осъществи. Браун добре знаеше, че в крайна сметка Кори ще се разочарова и ще го зареже, може би с дете на ръце, което ще трябва да отгледа сама. Мислеше си, че в определен смисъл той ги държи заедно, като вдъхва известни амбиции на Ти Пи — амбиции, които инак не биха се породили в съзнанието му.
До момента всичко вървеше по план. Първата мишена беше женен петдесетинагодишен политически делегат от Бостън. Получи се неимоверно лесно: две-три питиета, кратък флирт, няколко думи как напомня на Кори за любимия й чичо, по когото тайно си падала от малка, след което се озоваха в хотелската му стая. Когато на вратата се почука и Кори отвори, за да влязат двамата маскирани мъже, набелязаният вече беше по боксерки и с щръкнал член, от който можеше и знаме да развее. Кори беше в подобно разсъблечено състояние и си остана така, докато Би Би не показа на делегата пистолета си и не му обясни кога и при какви условия ще го свали. Снимаха шофьорската книжка на нещастника, която той държеше в портфейла си редом до снимките на съпругата, децата и първото си внуче. Погледнаха адреса му, след което, все така под заплаха с оръжие, направиха серия от достатъчно компрометиращи снимки с Кори. Накрая го принудиха да им разкрие ПИН кодовете на дебитната и кредитните си карти. Кори се облече и отиде да изтегли дневния лимит от всички карти, после пи кафе до полунощ и изтегли още толкова. След това върнаха портфейла, дебитната и една от кредитните карти на делегата и го предупредиха да не блокира другата още двайсет и четири часа. Увериха го, че банката ще покрие всичките му загуби, а и бездруго не могат да направят кой знае какво с лимит от пет хиляди долара. Срещнеха ли проблем с използването на картата, съпругата ми веднага щеше да научи какво е вършил мъжът й в свободната си вечер в Бостън. Не се наложи да използват никакво насилие точно както обичаха, и изкараха общо три хиляди долара и два лаптопа, купени с втората карта, които после продадоха за едва четвърт от стойността им.
3
Франсис Уолсингам — главен секретар на вътрешните и външните работи на Елизабет I, но се помни най-вече като „главния шпионин“ на краищата; Оливър Кромуел — обикновен земевладелец, който повежда Английската революция и се издига до поста лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. — Бел. ред.