По време на престоя си в къщата Гидиън спеше на легло, но винаги с дрехи. В чувала, който държеше в ръка сега, беше събрал възглавницата и завивката, както и използваните кърпи от банята. По-рано беше налял белина в канала на ваната и мивката, въпреки че двамата с Хенри бяха използвали запушалки, за да уловят евентуалните косми. През цялото време в къщата носеха латексови ръкавици и шапки за баня. Докато Хенри беше навън, Гидиън мина с прахосмукачка и почисти навсякъде, за да оставят колкото може по-малко следи от присъствието си тук.
Мина покрай спалнята за гости отдясно. На леглото беше вързана мъртва жена. Гидиън я беше употребил, но не беше забравил да си сложи гума. След като я беше убил, беше почистил и нея. Той бе убил и момчето в басейна: изтървал си беше нервите, когато малкият го нападна. Нямаше представа защо бе решил да го хвърли във водата, вързан за телевизора, освен че не харесваше телевизия и не харесваше момчето. Когато това се случи, Хенри не беше в къщата, но като се върна, не каза нищо, макар че се изненада да види тялото в басейна. Покривалото го криеше, докато не се надигна вятър.
Гидиън си помисли, че трябва да го върже отново, въпреки че всеки момент щяха да напуснат къщата.
Жената беше твърде стара, за да я задържат. Тя беше майката на момчето, но вероятно го беше родила след четиридесетата си година, защото от шофьорската й книжка се виждаше, че сега е на петдесет и една. Съпругът й беше с пет години по-възрастен. Него го уби Хенри. Застреля го в гърдите и сега тялото му лежеше на хладно в мазето. Гидиън реши да оставят жената жива за известно време. Приятелят му нямаше неговите проблеми с интимността. Жените харесваха Хенри, но Гидиън ги отблъскваше и той използваше всяка възможност да им се наслади.
Този набег, както го наричаха те, беше донесъл добра плячка: известно количество дизайнерски дрехи, бижута, пари в брой, колекция от монети и марки, електроника, в това число няколко скъпи телефона и таблета, и дори няколко стари книги, които според Хенри можеше да струват нещо. Повечето неща бяха складирани в буса, а по-ценните бяха скрити в специалните отделения под двете предни седалки. Жалко, че жената беше толкова стара, но Хенри се бе погрижил и за това. Момичето на долния етаж щеше да свърши чудесна работа, въпреки че Гидиън нямаше да има шанс да й се порадва, освен може би в самия й край. Радваше се, че се е възползвал от другата жена, докато имаше възможност.
В коридора до стаята с мъртвата жена имаше прозорец, който гледаше към задния двор. Гидиън се спря да погледне за последно моравата, цветните лехи, басейна… и мъжа, който бе втренчил поглед в него.
Гидиън пусна чувала и бързо изтича надолу по стълбите.
Ти Пи натисна дръжката на вратата, очаквайки да е заключена, но тя се открехна под натиска на лявата му ръка. Той се ослуша, не долови движение в къщата и бавно отвори вратата по-широко. Погледна през дясното си рамо и видя, че Браун се приближава. Дори на лунната светлина си личеше шокът, изписан на лицето му. Сигурно бе видял тяло в басейна, предположи Ти Пи. Какво друго би могло да бъде? Не е било на Кори обаче. Нямаше време за това. Единственото важно нещо в момента беше Кори.
Той се обърна и разтвори завесите с една ръка, стиснал пистолета в другата. Видя Кори, просната на дивана. И…
Браун чу звук като от пукване на балон. Ти Пи политна назад и падна по гръб на земята. Пукна се още един балон, Браун почувства силен удар в корема и се приземи с пирует върху покривалото на басейна. То се огъна под тежестта му, но успя да го задържи. Водата го заля, но той съумяваше да държи главата си над нея. Болеше го. Водата беше студена, но не толкова, че да угаси парещата болка в корема му.
До басейна застана висок, прегърбен мъж с прекалено дълги за тялото му крака, прекалено дълги за ръцете му пръсти. Очите му почти липсваха. Едната му ръка висеше свободно, а другата стискаше ръката на Ти Пи и влачеше тялото му към ръба на басейна. Лицето на Ти Пи беше обърнато към водата и Браун виждаше точно под дясното му око дупката, през която бе влетял куршумът.
Мъжът се усмихна и оголи зъби. Бяха толкова равни, че можеха да са само протези. Впечатлението му се потвърди, когато мъжът ги изплю в дясната си шепа и ги пусна в джоба на стария си военен елек. Когато извади ръката си оттам, тя не беше празна, а държеше пластмасова кутийка от онези, в които спортистите пазят протекторите си за зъби. Пусна ръката на Ти Пи и с две ръце намести новите протези в устата си. После ги показа на Браун. Двете челюсти се състояха от дълги остриета, забити в акрилната основа под лек ъгъл, така че да остават малки пролуки по средата на всеки ред. Мъжът се наведе, вдигна дясната ръка на Ти Пи, отхапа горната половина на показалеца му, сдъвка го и изплю остатъците в басейна до главата на Браун. Остриетата на протезите му бяха обагрени в червено.