Вао’сх се обърна към младия губернатор.
— И знаеш ли какво станало с лайнерите на тал Бриа’нх? — Момчето поклати глава. — Те били обвити от пашкул от мрак, който не позволявал на светлината да влиза и излиза. Екипажите буквално били погълнати от мрака! — Антон си представи черен чувал за трупове. — Подкрепленията използвали лазери, за да проникнат в забулените кораби, но не открили оцелели. Всички илдирийци загинали, защото знаели, че няма да има повече светлина и топлина. — Старият паметител потръпна и Антон реши, че този път това не е част от представлението. — Можем само да си представим кошмарната им агония.
— И в крайна сметка как са успели да победят шана рей? — попита Антон. — Искам да кажа, в историята.
— Знам само, че магът-император изковал нов съюз и повикал на помощ Великата светлина — отвърна Вао’сх. — Според документите, които открихме, тя имала огнена форма и използвала пламък, за да отблъсне създанията на нощта.
— Прилича ми на фероуите — каза Язра’х.
— Може би фероуите са ни помогнали преди! — възкликна Райдек’х. — Това ли искаше да откриете магът-император?
Внезапно исикските котки скочиха, Язра’х също скочи. Антон се обърна към вратата и видя задъхания тал О’нх.
— Губернаторе, приближават се три хидрогски бойни кълба.
— Хидроги! Какво ще правим? — Райдек’х гледаше ту Язра’х, ту командира. — Ще се бием ли? Разполагаме с кораби…
Офицерът докосна призматичния си медальон и заговори със спокоен глас:
— Бойните ми лайнери могат да таранират врага. За щастие, повечето екипажи са на земята и корабите са почти празни. Но се надявам, че това няма да е нужно. Наскоро над Илдира се появиха стотици бойни кълба и си тръгнаха, без да атакуват. Може би и тук ще се случи същото.
— Губернаторе, предлагам да им оставим първия ход — каза Язра’х.
Обърнаха се към отворения балкон и загледаха оранжевото небе на Хирилка. О’нх влезе във връзка с корабите в орбита чрез малко устройство на гърдите си. Язра’х стоеше до Антон и той усети, че се чувства в по-голяма безопасност в нейно присъствие.
Трите диамантени сфери се спуснаха от небето и закръжиха над руините. Накрая заеха позиции точно над цитаделата. Не излъчваха никакви предупреждения или ултиматуми, но заплахата беше ясна. Засега просто си висяха горе.
— Да сляза ли в убежището? Тал О’нх, по-безопасно ли ще е на борда на някой от вашите кораби?
Язра’х се намръщи на племенника си.
— Губернаторът трябва да остане тук. Ако ще умреш, поне умри храбро. Баща ти не трепна, когато бе убит от последователите на Руса’х. Сега Хирилка е твоя. Покажи на хората как трябва да се държи един губернатор. Може да са забравили след всичко, което преживяха напоследък.
Момчето се стегна и застана в позата, която бе усвоило от нея.
Антон погледна небето с надеждата, че няма да стане част от поредната епична история.
82.
Тор’х
Цареше абсолютен мрак. Черен, безкраен, сякаш разпрострян из цялата вселена. Не можеше да има по-лошо мъчение.
Сънищата на Тор’х бяха празни от безкрайно дълго време. Постепенно, с отминаването на ефекта на шайинга, кошмарите ставаха все по-напрегнати и мъчителни.
Той постепенно започна да си спомня Хирилка и бунта на Руса’х. Бяха опитали да свалят фалшивия маг-император Джора’х, неговия баща. Но се бяха провалили. Беше атакувал с лайнерите си, очакваше смъртта… а след това бе заловен и измъчван. Спомняше си жестоката усмивка на губернатора Удру’х, който коравосърдечно бе отхвърлил молбите му.
След това бе имало шайинг… твърде много.
И след това наслада.
И после нищо.
А сега имаше мрак. Всепоглъщащ мрак.
Не знаеше къде е. Стените бяха дебели и нямаше изход. Стори му се, че чува звук от прелитаща флота и разместване на мебели, но никой не отвори стаята му.
Не можеше да види и да почувства нищо. Ръцете му бяха развързани и той докосна лицето си. Плътният мрак беше като океан, изпълваше устата, носа и очите му.