Изпищя и започна да блъска стените, кокалчетата му се разкървавиха. Не можеше да открие врата. Тъмнината буквално го убиваше.
Направо го побъркваше.
Тор’х започна да се блъска в стената и да пищи. Прегракна и изгуби гласа си. Дишаше накъсано. Съзнанието му се разпадаше.
Никой не го чуваше.
Никой не знаеше, че е тук.
И светлините никога не се върнаха.
83.
Джес Тамблин
Осемдесет от работниците на Плумас бяха оцелели от бедствието. Но водните мини на клана Тамблин бяха почти изцяло унищожени.
От повредената екипировка излизаше студена пара. Животоподдържащите системи бяха отказали и температурата падаше рязко. На пострадалия таван бе оставало само едно от изкуствените слънца.
Джес погледна разровената земя, замръзналите трупове и мъртвите нематоди. Това беше седалището на неговия клан. Първия път бе напуснал Плумас заради любовта си към Ческа и се бе върнал променен.
Поквареният вентал в майка му бе причинил всичките щети, но всъщност вината беше негова.
Ческа усети покрусата му и се приближи до него. Докосването й, което му бе отказвано толкова дълго, сега му даваше сила.
Старият Кейлъб плесна силно с ръце и се провикна към оцелелите:
— Хайде, всички. Имаме работа. — Водните миньори почнаха да оказват помощ на ранените. Изтощените и изтормозени братя Тамблин се заеха със създаване на временни убежища от останките на жилищните сгради.
От тавана се откъсна голямо ледено парче и падна в оловносивото море.
— Ческа, трябва да укрепим подземието, докато не успеем да отведем хората на по-безопасно място. Има много ранени. Ела.
Потисна мъката си и й обясни как да използва силите си, за да запуши най-сериозните цепнатини в тавана. След това се съсредоточи и започна да разчиства падналите ледени купчини.
Не можеше да докосва живи същества, затова се нагърби със задачата да пуска труповете във вече спокойното море.
— Ами ако заразя някого с покварен вентал? — След случката с майка си трябваше да е много внимателен.
„Това няма да стане. Повече никога няма да се случи“.
Той погледна един блед мъж, който бе загинал от загуба на кръв заради десетината си рани. Помнеше, че човекът работеше в станцията за отделяне на водород, но почти не бяха разменяли дума, когато Джес бе живял тук. Дори не знаеше името му. А сега мъжът беше мъртъв.
Екипът, който бе проверил тунелите за достъп до повърхността, се върна и доложи на Кейлъб:
— Повечето сондажни шахти са срутени. Помпите и горивните преобразуватели са повредени.
— Имаме само един функциониращ асансьор, но някои от индикаторите му отчитат странни показатели. Джес, дори с Ческа да поправите тавана, не виждам как ще се справим. След смъртта на Ендрю… — Кейлъб изхълца и пое дълбоко дъх. — И ако ти не си постоянно до нас, не виждам как въобще ще продължим с бизнеса.
— Ще трябва да изоставим Плумас, поне засега. Твърде много системи са повредени и не можем да поддържаме среда за живот.
Оцелелите все още не можеха да проумеят случилото се. Уин и Торин поклатиха глави.
— Не можем да се махнем. Виж колко работа ни чака!
— Как ще преодолеем кризата? — изстена Торин.
— Ендрю се занимаваше с финансите. Как ще се справим без него?
— Кланът разполага с пари в сметките си, не се тревожете за това — изръмжа Кейлъб. — Но откъде ще намерим тежка техника за новите шахти и части за машините? Направо ме заболява главата. В името на Пътеводната звезда, ще ни трябват години!
Джес усети венталите в тялото си. Сега беше моментът. Двамата с Ческа имаха по-важна задача.
— Имам друга работа за вас. Много по-важна. Имаме нужда от помощта ви. На всички скитници, на цялото човечество.
Кейлъб примигна.
— Огледай се, Джес! Как бихме могли да ти помогнем?
— Можете — обади се Ческа. — Извикай всички. Трябва да чуете това, което имаме да ви кажем.
Кейлъб сви рамене.
— И без това имаме нужда от малко почивка — и от поне някаква надежда.
Отчаяните мъже и жени се събраха около руините на базата. Бяха наблюдавали сражението на Джес и Ческа с майка му и се бояха от могъщата двойка.
Венталите засилиха думите на Джес и те прозвучаха из цялото подземие.
— С говорителката Перони дойдохме тук с мисия. Вече сте се били с дрогите и зевесетата. Бягахте и се борехте за оцеляване, въпреки че убежищата ни непрекъснато намаляваха. Но войната все още не е свършила. Дори напротив. Най-голямата битка наближава и венталите имат нужда от помощта ни.
— Твоите вентали ни причиниха доста неприятности — изръмжа Торин.