— Един покварен вентал — поправи го Джес. — Останалите ви спасиха. Те могат да спасят другите кланове и цялото човечество. Трябва да спуснем хиляди вентали на хидрогските планети.
— Да, трябва да го направим — добави Ческа. — Илдирийците и зевесетата не разполагат с необходимите оръжия.
— Зевесетата разполагаха с достатъчно мощ, за да разпарчетосат Рандеву — посочи Кейлъб. — Защо трябва да се мъчим да им помагаме?
Ческа за момент се намръщи, но отвърна съвсем спокойно:
— Не всички хора са като зевесетата. Скитниците са по-добри.
Кейлъб повдигна вежди.
— Очакваш да повярваме, че ако победим хидрогите, зевесетата ще спрат да нападат скитнически бази? Ще спрат да опустошават горивните ни съоръжения? Ще освободят ли пленниците, които взеха? Шиз, може би дори ще построят наново Рандеву! Джес, и двамата с говорителката не сте глупави, обаче…
— Това, което знаем и което трябва да запомним, е, че истинският ни враг са хидрогите. Между хората винаги ще има конфликти. Нима предпочиташ хидрогите да унищожат всички ни?
Кейлъб не изглеждаше убеден, но се съгласи, макар и с неудоволствие. Братята му хвърлиха един поглед на непосилната задача за възстановяване на Плумас и Торин каза:
— Добре, вече сме под твоя команда. Какво се иска от нас?
Оцелелите работници бяха доволни, че отново имат цел в живота. Джес виждаше, че са готови за битка, стига да им покаже правилния враг и да им даде подходящи оръжия.
Двамата с Ческа им обясниха идеята си за използването на водни цистерни с вентали за едновременна атака срещу газовите гиганти.
— Всички може да се разпределите по четиринадесетте танкера. Ще ви кажем откъде да напълните вода.
— Нико Чан Тайлар вече обикаля клановете и събира хора. Останалите доброволци на Джес правят същото в целия Спирален ръкав. Ако ще нападаме всички хидрогски светове едновременно, ще ни трябват всички кланове от Авила до Золтан.
— Ако искате да откриете много скитници, идете на Ирека — каза Кейлъб. — Това е основното място за срещи напоследък. Двамата с Ден нагласихме цялата работа. — Братята Тамблин обясниха за новото споразумение между осиротелите ханзейски колонии и скитническите търговци. Ческа беше доволна да научи, че баща й може да е там.
По-късно оцелелите се измъкнаха със здравия асансьор на повърхността и се отправиха към жилищните отсеци на танкерите.
Джес стоеше на открито. Венталският му кораб блестеше като сапунен мехур. Зачуди се дали Плумас отново ще бъде процъфтяваща база, или това е краят на водните мини.
— Скоро отново ще има мир и просперитет — каза Ческа и го прегърна. — Но първо трябва да спечелим битката. Трябва да координираме атаката прецизно, за да не могат хидрогите да реагират.
— Това си е направо чисто административен проблем.
— Точно по моята специалност. Хората имат нужда от говорителка. — Тя се усмихна. Беше много красива под звездите и отразената от луната светлина.
Джес изпитваше колебания, но и двамата разбираха плана на венталите.
— Трябваше да мине толкова време, докато се съберем, а ето че пак се разделяме. Ти отиваш на Ирека, а аз трябва да ида на Терок.
— Знам. Чувам как световните дървета зоват венталите.
Верданите бяха изявили готовност да се бият заедно с тях. Съюз дори по-велик, отколкото в предишната война. Тъгата от раздялата само направи устните й по-вкусни при последната целувка.
— Кълна се в Пътеводната звезда, когато всичко свърши, ще бъдем заедно завинаги.
84.
Кото Окая
Идеите на Кото бяха почти на привършване, което не бе характерно за него. След като сканира останките на Йон 12, той засече висока радиоактивност, която доказваше, че реакторът е избухнал. (Това беше немислимо, но нима можеше да оспори информацията?) Не можа да открие кораби, следи от живот и никакви отговори.
Така че потегли отново. След като претърси още три системи, се натъкна на малкото скитническо поселище Съншайн. Над планетоида се изливаха силни фотонни вълни. Кланът Томара беше изкопал малка база в стените на кратерите и слънчевите колектори събираха огромно количество енергия. През дългите студени нощи скитниците излизаха и работеха на повърхността.
Поселището бе почти празно и Кото попита къде са хората.
— Отидоха на Ирека — отвърна му един стар еднорък мъж, който работеше с изкопна машина, няколко пъти по-голяма от него. — Ние с екипа ми имаме малко работа, а останалите заминаха да търгуват.
— Ирека? Какво има на Ирека? — Зад него КР и ГУ започнаха да рецитират статистическите данни на ханзейската колония, но той им нареди да млъкнат.