Един копач и един от учителите се приближиха към — Даро’х. Изглеждаха по-притеснени от останалите.
— Губернаторе, трябва да дойдете с нас — каза учителят. — Открихме… нещо ужасяващо в резиденцията на бившия губернатор.
Даро’х въздъхна.
— Но нали домът му не е пострадал от пожарите?
— Става дума за Тор’х.
Даро’х забърза след тях. В целия този ужас бе забравил за опозорения си брат. Вярно, че Удру’х отговаряше за упоения бивш престолонаследник, но след бунта никой не се бе сетил за него.
Стигнаха до подземното скривалище. Вече го бяха отворили.
— Не знаем колко дълго е било тъмно тук — каза учителят. Копачът стоеше безмълвно до него.
Даро’х пристъпи напред сам. Тор’х лежеше сгърчен от предсмъртен спазъм. Лицето му бе разкривено от ужас. Кожата му бе невероятно бяла, а очите широко отворени и празни. Изглеждаше като потопен в белина и вкаменен. Изолацията и мракът го бяха убили.
Въпреки че знаеше за престъпленията на брат си, Даро’х не можеше да не изпита съжаление.
— Беше откъснат от тизма. Никой не можеше да го почувства. Съвсем сам в тъмното.
— Може би си получи заслуженото, губернаторе — каза учителят, а копачът зад него кимна.
Даро’х понечи да възрази, но си спомни колко много смърт бяха причинили брат му и лудият Руса’х. Тор’х беше дошъл тук с отвлечените лайнери и бе заплашил Удру’х, че ще унищожи Добро. Но Удру’х бе изиграл Руса’х и бе спомогнал за падението му.
„Да, може би Тор’х наистина си получи заслуженото“.
— Извадете тялото му и го сложете при останалите. Ще издигнем обща погребална клада. — Даро’х излезе от скривалището. — Магът-император пристига. Да се надяваме, че ще ни прости.
88.
Крал Питър
Откакто им бе забранено да напускат двореца, кралят и кралицата прекарваха много време на широкия балкон. Базил им разрешаваше да гледат навън, колкото си искат. Това обаче бе по-скоро проява на жестокост, отколкото милосърдие.
Бяха изминали два дни, откакто ОХ бе открил абортационните медикаменти в храната на Естара. Базил сигурно вече бе започнал да подозира, че са го разкрили.
Капитан Маккамон продължаваше да носи на краля записи от брифингите на председателя. Капитанът беше убеден, че тъкмо глупавото скриване на информация е довело до загубата на хора — сред сребърните барети, ЗВС и цивилното население.
Ханзата изчакваше и се чудеше кога откраднатите кораби ще нападнат Земята. Може би бойните компита никога нямаше да се завърнат? Дали наистина действаха под командата на кликиските роботи?
На площада долу се виждаше сваленият хидрогски кораб, заобиколен от палатки и подвижни лаборатории. Въпреки загубата на доктор Свендсен екипите работеха денонощно. Вечер Питър и Естара често гледаха ярките прожектори, осветяващи работата на учените.
Вече бяха открили как да активират енергийния източник. Инженерите твърдяха, че могат да задействат транпорталната система, но понеже не можеха да разшифроват символите, не искаха да рискуват с отваряне на портал в газов гигант.
Естара посочи — учените бързо се отдалечаваха от кораба — и каза:
— Май ще правят нов тест.
Изследователите се оттеглиха и корабът тихо и спокойно се издигна от земята. Приличаше на сапунен мехур. Естара се изпълни с радост и надежда.
— Това е голяма стъпка в правилната посока — каза Питър. — Но включването на двигателя и разбирането му са съвсем различни неща.
— Какво става? — чу се глас зад тях. — Искам да видя.
Питър и Естара се обърнаха. Не бяха усетили идването на новодошлите. ОХ водеше някакъв безвкусно облечен младеж.
— Извинете нахълтването ни, крал Питър.
Принц Даниъл беше изгубил много от теглото си и някогашните му пухкави бузки бяха хлътнали. Председателят сигурно щеше да го накара да носи грим при публични изяви. Принцът се намести на балкона и изгледа краткия тестови полет на хидрогския кораб.
— Беше крайно време да свършат нещо. Като стана крал, няма да позволявам на учените да се мотаят толкова.
Питър се зачуди защо компито е довело принца.
— Това наистина е неочаквана… чест, ОХ. На председателя ли трябва да благодарим?
— Председателят ми нареди да науча принц Даниъл на всичко необходимо, за да стане добър крал. Прецених, че общуването с действащия крал ще е добра част от обучението — заяви ОХ без никакви емоции. — Не са ми необходими други разрешения.
Питър разбираше прецизните ходове на компито. ОХ знаеше какво прави. Вероятно бе решил да им покаже колко променен е Даниъл след комата.
— Не исках да идвам тук — оплака се принцът. — Според председателя ти не си добър крал.