— Надявам се, че това не е поредното нещо, което не трябва да виждам — каза той. — Макар че е малко късно отново да ме поставяте под домашен арест.
— Късно е за много неща — отвърна Язра’х. — Вече си част от тази история, паметителю Антон.
— Какво ли искат? — попита Райдек’х.
— Да ни сплашат.
— Но защо?
Язра’х поклати глава.
— Щом магът-император е сключил някакво споразумение с хидрогите, защо тези продължават да висят над главите ни? — зачуди се Антон. — Какво се е променило?
— Не знак.
Тал О’нх държеше лайнерите в готовност. Възстановителните дейности бяха прекратени, защото хората изчакваха да видят какво ще стане. Нямаха желание да застрояват наново, ако хидрогите възнамеряваха да унищожат всичко.
— Вижте! — Райдек’х посочи седем малки кораба от Слънчевия флот, които се приближаваха към бойните кълба.
— Тези пилоти или са много смели, или са побъркани. Да не би да нападат хидрогите? — възкликна Антон.
— Тал О’нх ги изпрати да излъчат съобщение. Опитва се да установи връзка. В смисъл: „Не желаем сражение, но лайнерите ни са готови да защитят Хирилка“.
— Това не е ли ненужна провокация? — Антон продължаваше да наблюдава странния балет в небето. Засега хидрогите не обръщаха внимание на малките корабчета.
— Това е истината — сви рамене Язра’х.
— Изпратихме един лайнер да занесе вестта на Илдира, но все още нямаме отговор — добави момчето: явно имаше доверие на Джора’х. — Сигурно магът-император е зает с други проблеми.
Внезапно трите бойни кълба се отдалечиха едно от друго. Илдирийските кораби се пръснаха и се оттеглиха.
— Какво става, Язра’х? — попита Райдек’х. — Нападат ли ни?
По говорителите в стаята прозвуча гласът на тал О’нх.
— Внимание! Всички лайнери в готовност. Губернаторе, нещо се…
Язра’х не изчака да чуе останалото, грабна момчето и го издърпа от открития балкон. Антон хукна след тях, гледаше нагоре.
В небето се виждаха десетина огнени тела. Елипсовидни. Спускаха се бързо и оставяха следи от дим.
Антон си спомни историята, която бе разказал паметителят Вао’сх. Как голяма светлина се спуснала, за да срази врага.
— Вижте, хидрогите не могат да се измъкнат! — извика момчето. — Фероуите пристигат!
Огнените топки стигнаха до бойните кълба и се забиха в тях. Експлозиите разбиваха диамантените сфери на парчета. Фероуите имаха голямо числено превъзходство.
Всичко свърши за секунди и от небето започнаха да падат горящи останки.
Големи парчета от корпусите рухнаха на улиците и събориха няколко сгради. Други части паднаха в изгорените поля, в които преди се отглеждаше ниалия. Илдирийците пищяха и бягаха панически.
Оцелелите кораби на фероуите кръжаха в небето като гигантски светулки. След това се издигнаха и изчезнаха.
Удивеният Райдек’х се обърна към Язра’х.
— Фероуите са наши защитници, нали? Те ни спасиха!
Язра’х погледна надигащите се кълба дим и каза сухо:
— А може би ни докараха още по-големи неприятности.
91.
Нира
Нира не се съмняваше, че след такива безредици магът-император ще се появи на Добро, и го очакваше с нетърпение. Гореше от желание да надникне в сапфиреносините му очи и да се увери сама каква е истината.
Атмосферата беше изпълнена с напрегнато очакване. Тя погледна загрубелите си зелени ръце. Тялото й беше подлагано на мъчения безброй пъти. Душата й бе опустошена от липсата на контакт със световните дървета. Бяха я откъснали от любовта й и по-късно й бяха отнели бебето. Накрая Удру’х я бе заточил на самотен остров, но тя бе успяла да избяга. Бе издържала толкова много изпитания.
Джора’х скоро щеше да е тук.
След бунта Осира’х беше объркана. Сякаш не можеше да проумее какво е станало и каква е била нейната роля. Понякога, когато не знаеше, че майка й я гледа, приличаше на нормално дете. Но това никога не траеше дълго.
Момичето сякаш усети мислите й и се усмихна странно.
— Може би промяната ще е за добро. Магът-император идва.
— Да, знам. — Гласът на Нира бе пресипнал. Беше готова… и мъничко уплашена.
Корабът на Слънчевия флот се спусна и Нира забърза към площадката за кацане. Сърцето й тупкаше бясно. Тя помнеше искрящите очи на Джора’х, целувките и ласките му. Спомни си първия път, когато я бе докоснал. Спомни си и как я бяха отвлекли от Призматичния палат, в нощта, когато убиха старата посланичка Отема.
Корабът направи кръг и кацна. От него слязоха неколцина готови за бой войници, строиха се и загледаха мърлявите човеци, които се приближаваха боязливо, като очакващи наказание деца.