След това се показа Джора’х, облечен в богато украсена роба, която отразяваше слънчевата светлина. Сапфиреносините му очи се втренчиха в Нира.
Краката й затрепериха. Не можеше да помръдне, сякаш беше пуснала корени. А след това цялото й колебание се изпари и тя хукна към него, без въобще да се замисля.
Илдирийските стражи извадиха оръжията си, но магът-император им изкрещя:
— Ако някой я докосне, ще го екзекутирам лично! — Войниците замръзнаха, сякаш поразени от зашеметител.
Нира забави ход, сякаш внезапно се бе разколебала. Направи още няколко крачки и спря пред него. Трепереше. Бе нормално да се чувства уплашена след всичко, което бе преживяла. Прегърнаха се.
— Жива си — каза той нежно. — Жива. — Тя се притисна към цветната му роба и усети биенето на сърцето му, слушаше топлия му глас. — Удру’х ме уверяваше, че си загинала. После пък каза, че си жива. Не знаех какво да вярвам.
— Аз също. — Толкова много неща се бяха случили, че между тях имаше огромна празнина. — Доколко мога да ти се доверя, Джора’х? В какво да вярвам вече?
Хората и илдирийците на Добро очакваха думите на мага-император и се бояха от тях.
Той се замисли, търсеше точните думи. После каза високо, на всички:
— Ще ви покажа в какво да вярвате. Между нас няма да има повече тайни… но ще ни трябва известно време.
92.
Магът-император Джора’х
Без да пуска Нира, Джора’х огледа изгорения лагер. Замисли се колко съдби са погубени тук в преследване на една съмнителна цел.
А една от пострадалите бе Нира. Изглеждаше остаряла, измъчена от постоянния тормоз и тежките премеждия. Сърцето го болеше, защото знаеше, че част от вината е и негова.
Тя го гледаше с очакване. Лицето й светеше, сякаш мъртвото слънце Дурис-Б бе възкръснало. Какво ли мислеше за него след всички тези години?
Откакто бе наследил трона, Джора’х се разкъсваше между кроежите на баща си и плановете, които трябваше да следва. Не можеше да се измъкне, въпреки че бе маг-император. Погледна ясното небе, доволен, че хидрогите не са изпратили бойни кълба, както на Хирилка, Дзелурия и още единадесет отломъчни колонии, като застраховка.
Колко ли губернатори живееха в притеснение заради надвисналите хидроги, докато Слънчевият флот се събираше на Илдира? Адар Зан’нх вече бе заминал за Земята с привидно щедрото предложение. Съществата от газовите гиганти щяха да наблюдават всяка негова стъпка.
Но този бунт бе надхвърлил останалите притеснения, като промушване с кристален нож. Чрез тизма беше усетил, че на Добро се случва нещо ужасно. „Всъщност на Добро се случваха ужасни неща от много време“. Затова бе побързал да дойде тук, като загърби останалите си грижи.
Губернаторът Даро’х се приближи, с наведени очи, сякаш се бе провалил. Осира’х вървеше до него, държеше го за ръката. Даро’х спря пред баща си и го поздрави официално.
— Сключихме примирие, господарю. Забравихме лошото и заработихме заедно.
— Обясни какво се случи.
— Нима обяснението ще промени нещо? — попита Осира’х. — Въобще интересува ли те?
Вирна брадичка и Джора’х потръпна. Боеше се от думите й. В нейно лице виждаше една по-твърда Нира. Тя хвана треперещата си майка за ръката и продължи:
— Татко, исках да повярвам, че си добър. Надявах се, че отчаяната любов на майка ми не е била напразна. Знаеш ли колко години чакаше тя да я спасиш? Знам, че губернаторът Удру’х е измамник, но не съм сигурна за собствения си баща.
— Опитвах да съм добър — отвърна Джора’х с болка в сърцето.
— Лъжеш, също като чичо ми! — извика разгневеното момиче.
— Осира’х! — възкликна майка й.
Момичето не й обърна внимание.
— Ти сключи сделка, с която обрече човешката раса — и използва мен! Съгласи се да помогнеш на хидрогите да унищожат народа на майка ми! И казваш, че си „добър“? — Емоциите на Осира’х го удариха като чук. — Нямаш никаква чест.
Джора’х сведе очи и каза тихо:
— Представи си, че огромна опасност е надвиснала над твоя град и заплашва да унищожи всичко, ако не се подчиниш. Пратеникът пристигна с цяла армада. Хидрогите щяха да унищожат народа ми, а аз съм отговорен за него! Аз съм магът-император. Аз контролирам всички чрез нишките на тизма. Нямах избор.
— Винаги има избор. А ти избра проклятието пред провала.
Той се обърна към любимата си зелена жрица.
— Нира, трябва да ми повярваш. Осира’х е мост към хидрогите. Те виждат и чуват през нея.
— Само ако им позволя. — Момичето се намръщи. — Ако искам, мога да ги изключа и да възстановя връзката по всяко време.