Питър — чуваше възгласите на тълпата — се зачуди дали не би трябвало да се срещне с адара насаме. Но за илдирийците всички под лидера не бяха от значение. Зан’нх виждаше в лицето на краля най-важния представител на Ханзата и въобще не се интересуваше от останалите присъстващи. Питър осъзнаваше, че ако бяха в Двореца на шепота, срещата щеше да протече под контрола на Базил.
— И откъде е научил магът-император намеренията на хидрогите?
Зан’нх сякаш не очакваше подобен въпрос.
— Той не се отчита пред мен. Просто следвам заповедите му. Но ви нося надежда. Заради старото ни приятелство с хората Слънчевият флот е готов да изпрати цяла кохорта — триста четиридесет и три бойни лайнера — за защита на Земята. Ще се сражаваме с вас срещу хидрогите.
Въпреки че адарът изглеждаше съвсем искрен, Питър не можеше да повярва на думите му. Чу гласа на Базил през малкия микрофон в ухото си.
— Приеми! Приеми!
Защо ли адарът изглеждаше притеснен. Дали не криеше нещо? Дали Ханзата нямаше да плати скъпо за илдирийската помощ?
— Какво ще поискате в замяна? Нима ще рискувате толкова кораби само в името на дружбата?
— А това не е ли достатъчно? — Лицето на илдирийския командир беше непроницаемо. — Няма ли да направите същото, ако се наложи?
Точно това притесняваше краля. Какви ще са последствията от подобна сделка. Въпреки това не виждаше никакъв избор при приближаващата атака. Не можеше да отхвърли помощта на стотици илдирийски лайнери.
— Разбира се, че приемаме помощта ви. Тя пристига в най-добрия момент. Кога ще ни атакуват?
— Много скоро. Почти нямаме време за подготовка.
94.
Сарейн
Сарейн беше затрупана с работа и дори бе забравила от колко време не е говорила със сестра си. Сега, докато гледаше срещата с адар Зан’нх, се замисли дали председателят нарочно не нагласява нещата така. Да ги държи настрани една от друга.
След като обеща помощ, илдирийският командир отлетя с флагмана си. Кралят и кралицата бяха изпълнили ролята си и тръгнаха към двореца с ескорт, който съмнително наподобяваше затворнически конвой.
Сарейн реши да посети сестра си. Облече робата си на посланик на Терок и тръгна към кралските покои.
— Това е в разрез със заповедите на председателя — каза капитан Маккамон, след което се усмихна хитро. — Но не виждам нищо лошо да посетите градината на кралицата. Тя я обича толкова много.
Естара беше развълнувана. Бременността й вече личеше и тя бе облечена в широки удобни дрехи. Двете закрачиха през покритата градина, следвани от трима стражи. Естара се наслаждаваше на зеленината и вдъхваше ароматите на растенията.
Въоръжените мъже обаче бяха твърде близко според Сарейн. От кого, по дяволите, пазеха кралицата в центъра на двореца? Тя сви устни и каза:
— Не разбирам защо е цялата тази охрана.
Естара повдигна вежди.
— Защото с Питър сме под домашен арест. Председателят не иска да говорим с никого.
Сарейн инстинктивно понечи да възрази, но пък нали виждаше какво става. Базил игнорираше и нея и отблъскваше опитите й да прекарва нощите с него. Преди време се допитваше до нея, но вече не искаше да я слуша. Според това, което се говореше, Базил вече не слушаше никого.
Естара очевидно бе разтревожена. И явно не се интересуваше, че стражите могат да я чуят.
— Според председателя по време на бунта на компитата Питър е надхвърлил пълномощията си.
Подслушващият капитан Маккамон изпръхтя презрително и каза:
— Крал Питър видя заплахата от компитата много преди всички. Председателят трябва да го награди, а не да го наказва.
Сарейн се ядоса. След като стояха толкова близко, стражите трябваше поне да мълчат! Естара се обърна спокойно към Маккамон.
— Капитане, ще съм ви благодарна, ако ме оставите за малко насаме със сестра ми.
— Ще се отдръпнем малко, ваше величество. — Той махна галантно с ръка и кралицата и Сарейн продължиха напред сами.
— Какъв домашен арест? — възкликна Сарейн. — Това е абсурдно. Ти си кралица!
— А Питър е крал. Но това не означава нищо за председателя. Нямаш представа колко много ни мрази. Особено заради това, че забременях без разрешение.
Сарейн се намръщи.
— Без мелодрами, Естара. Ханзата е изправена пред голяма криза. Председателят взима тежки решения всеки ден. Имай му малко повече доверие.
Естара въздъхна тъжно.
— Ти си ми сестра и си по-наясно с политиката, но точно сега говориш съвсем наивно. Може ли да си толкова близка с председателя, а да си сляпа за машинациите му? Ще направи всичко, за да ни унищожи с Питър.