— О, Естара. Изолирана си в двореца и не знаеш какво става. Бяхме предадени от бойните компита и загубихме седемдесет процента от Земните въоръжени сили. Сега пък илдирийците ни предупреждават, че предстои хидрогска атака. Какво искаш от председателя?
— Да се съсредоточи върху истинските проблеми и да не си губи времето с отмъщения. — Естара спря пред едно растение от Реджак — приличаше на ръка със сини пръсти. Тя докосна един от израстъците и „ръката“ се сви в юмрук.
— Базил търси решения. След като загубихме толкова много кораби, той изпрати разузнавателен кораб на Кронха 3 да открие липсващите разбивачи. Ако си ги върнем, ще заздравим сериозно защитата си.
— На Земята. Ами останалите колонии? Председателят просто ги изостави! Ами Терок? — Тя спря пред един фаулдур и погледна смъртоносните му плодове. — Ще ти кажа нещо, Сарейн. Може и да ми повярваш, стига Ханзата да не ти е промила мозъка.
Сарейн заслуша с леко пренебрежение историята как председателят се бе опитал да ги убие с бомба на кралската яхта.
— Той ми обясни за това. Било просто блъф, защото Питър не искал да съдейства. Никога не би ви наранил.
— Блъф ли? И ти му повярва? Вече бяха арестували един скитнически търговец, за да му хвърлят вината. Ден Перони. Председателят искаше да обвини скитниците, за да предприеме действия срещу тях. Когато Питър разкри плана му, нареди да пуснат търговеца.
Сарейн се намръщи. Спомняше си регатата в Кралския канал. В същия ден бяха научили за първата атака на хидрогите срещу Терок. Тя бе стояла до Базил, който напрегнато очакваше нещо. Сякаш се бе ядосал, че нищо не се беше случило.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Замисли се и ще видиш, че всичко пасва. Председателят дори ми нареди да направя аборт, защото бебето не влизаше в плановете му. Но когато информацията изтече в пресата, нямаше друг избор, освен да се откаже. — Естара вече се ядосваше.
Сарейн си спомни, че Базил наистина бе споменал нещо за аборт.
— Не би го направил.
— Така ли? Преди два дни открихме в храната ми препарат, който предизвиква аборт. Ако не го бяхме открили, щях да загубя бебето и да умра от помятането. За щастие проверяваме храната за отрови.
— Реагираш пресилено.
— Пресилено? Ами делфините ми? Красивите делфини. Обичахме да плуваме с тях. — Тя преглътна, сякаш щеше да заплаче. — Нареди да ги убият. Басейнът беше пълен с кръв и парчета месо.
Сарейн я гледаше изумено. Естара едва ли си измисляше.
Сестра й продължи с обвиненията.
— След като принц Даниъл опита да избяга, го хванаха и го упоиха. Председателят заплаши Питър със същото, ако не сътрудничи. Но кралят прояви самостоятелност по време на бунта на компитата. Затова твоят Базил съживи Даниъл и смята да го постави на трона. — Очите й проблеснаха. — Възнамеряват да ни убият. Пелидор ни го каза в очите.
— Това… това е…
Естара изглеждаше състарена. Отдавна не беше момичето, което обичаше растенията и тичаше из световната гора.
— Сарейн, винаги съм мислила, че си ужасно умна. Прекара на Земята толкова години, научила си неща, които никой на Терок не знае. Но цялото това обучение те е направило наивна в някои отношения.
Сарейн се мъчеше да се убеди, че Базил не би направил подобно нещо, но дълбоко в ума си знаеше, че е способен на това. Беше го виждала да взима отчаяни решения. Може би отчасти я привличаше точно с това.
— Председателят вече обяви, че след пет дни ще има банкет в чест на Даниъл. Ще го представи на обществото.
— И след това аз и кралят ще се „оттеглим“. — Естара кимна тъжно.
— Това не означава…
— Напротив! — Ядосаната Естара тръгна към стражите.
— Почакай!
Кралицата не спря, но подхвърли през рамо:
— Вече не знам дали си ми приятел или враг. Коя страна ще избереш? Председателят Венцеслас ще ни убие. Вече е задействал плана си. Ако искаш ми вярвай, ако не — живей си с илюзиите. Поне имаш този лукс, за разлика от мен и Питър.
95.
Конрад Бриндъл
Разузнавателният кораб приближи Кронха 3. Приличаше на онези, с които летеше навремето: побираха пилота и седем пътници. Пътническото отделение беше празно, но Конрад Бриндъл се надяваше, че ще успее да спаси някой оцелял от разбивачите.
Двамата с Натали бяха служили в ЗВС почти цял живот. Роб също. Бяха толкова горди с него, когато се записа в армията, когато стана пилот, а след това и командир на ескадрила.
А после дрогите го убиха.
Роб винаги предпочиташе действието, без да обмисля последиците. Понякога това беше добра тактика, но друг път костваше много. Роб беше загинал, заедно с много свои другари, в битката при Оскивъл. На Конрад му се искаше да се бе сбогувал със сина си, преди той да се спусне със специалната капсула, за да установи контакт с хидрогите. Рискованият ход не бе успял.