Без да променят израженията си, приличащите на Рос хидроги са разпаднаха и отплуваха нанякъде. Кликиските роботи също се отдалечиха, като зарязаха останките на ЕА, сякаш за да отчаят пленниците още повече.
97.
Джес Тамблин
Джес приближи Терок с водно-перления си кораб и видя, че гигантската гора някак си е излетяла в орбита. Повече от сто гигантски дървесни кораба стояха на стража над планетата. Трънливите им израстъци сякаш попиваха слънчевата светлина.
Щом видя верданските бойни кораби, Джес разбра защо венталите са го пратили тук. Събираше се невероятна армия. Джес усещаше гласовете на съществата.
Венталската комета вече беше напоила земята и помагаше на наранените дървета. Влагата се надигаше и оформяше буреносни облаци. Дървесните кораби се отдръпнаха и позволиха на кораба на Джес да навлезе в атмосферата. Елементалните създания се усещаха и си припомняха предишните битки, при които за малко не бяха унищожени. Заедно щяха да са много по-силни. Това не беше прост съюз, а симбиоза на елементите.
Джес бе дошъл тук да уплътни тази връзка.
Влагата в облаците освежи венталите в кораба му. Черните белези от хидрогската атака на повърхността вече бяха покрити със зеленина.
Шепотът на световната гора се присъедини към постоянните гласове на венталите в главата му. Корабът му се спусна близо до главното човешко селище.
Джес се измъкна през мембраната и усети, че въздухът е наситен с електричество, живот и очакване. Приближиха се хора. Той видя зелените жреци, които идваха да го поздравят, и вдигна предупредително ръка.
— Стойте на разстояние. Аз представлявам венталите.
Усети неестествена тръпка, сигнал от дърветата. Към него се приближи дървесна фигура — копие на човек: движеше се с неприсъща за туловището му грациозност.
— Аз съм Бенето. Представлявам верданите.
Големът протегна ръка и стисна десницата му, преди Джес да го предупреди. Скитникът потръпна, очакваше чудовищен енергиен импулс. Но венталите не нараниха странния дървен мъж. Сякаш бяха срещнали сродник.
Бенето изви устните си в усмивка.
— Очаквахме те. Заедно ще създадем нова армия.
98.
Сели
Първо гигантските дървесни кораби, а сега водно-перленият мехур, от който бе излязъл странен скитник, които всъщност доста приличаше на Бенето. Сели зяпаше удивено. Може би като видеха какво се изправя срещу тях, хидрогите щяха да се скрият в газовите си гиганти завинаги!
Солимар се наведе и прошепна в ухото й.
— Гледай, Сели. Това очакваха дърветата. Вече сме непобедими.
Джес Тамблин и Бенето тръгнаха към края на разчистената площадка, а сферичният венталски съд се издигна нагоре като дъждовна капка.
— Какво прави?
— Ще видиш!
Верданските кораби се събраха по-плътно в небето. Световните дървета потрепваха от очакване. Сели гореше от желание да разбере какво става. Ех, да можеше да ползва телевръзката като Солимар!
Венталският съд се издигна над дърветата и от него се отделиха множество мехури с енергийна вода. Поизпразнената сфера се сви.
Мехурите се понесоха в небето, сякаш търсеха нещо.
— Това ще промени баланса на силите — каза Солимар почти шепнешком. Беше сложил ръката си на едно световно дърво и получаваше съобщения от горското съзнание. — Никога досега не се е случвало.
Бенето и скитникът се приближиха до един кръг от пет повалени световни дървета. За разлика от живото тяло на брат й, те бяха обгорени и изпотрошени. Бяха ги оставили като символ на силата на световната гора. Сели обаче разбираше, че в този момент хората имат нужда от нещо повече от символ.
Един от мехурите застана над Джес и Бенето и те го посрещнаха с вдигнати ръце. Мехурът се пръсна и заля с венталска вода петте дънера и двамата мъже.
От земята започна да излиза още вода, като от извор, пробил си път на повърхността.
— Ще призовем цялата вода, разпръсната от кометата! — засмя се Джес.
Бенето кимна доволно, дървеното му лице лъщеше от капките.
— Венталите и верданите ще се слеят напълно. Така ще успеем да победим хидрогите.
Сели се притисна към Солимар, главата й беше пълна с въпроси. Усещаше миризмата на озон и чуваше шепота на влагата, която навлизаше в обгорените дънери на световните дървета. Чувстваше се дребна и незначителна на фона на грандиозните събития, които не разбираше.