Щом искрящата вода напои мястото около петте дървета, земята започна да се движи, сякаш щеше да изригне вулкан. Сели усещаше трусовете с босите си крака.
Верданските бойни кораби размърдаха клоните си и се издигнаха, за да направят място. Сели се опитваше да гледа едновременно във всички посоки. Въздухът беше пропит с очакване.
Бенето се обърна към световните дървета и заговори високо:
— Знаете какво е заключено във вас. Изцедете всичките си резерви!
И пострадалите дървета го направиха.
Почернелите дънери пропукаха и започнаха да се издигат към небето. Появи се свежа дървесина и нови клони — изскачаха като скрити оръжия. Пострадалите дънери изсмукваха венталска вода и растяха с немислима бързина. Петте дървета се извисиха и започнаха да се вият едно около друго, оформяха гигантски корпус/Възродените корени се впиха дълбоко в земята, включиха се в мрежата на световната гора, черпеха сила и енергия.
Сели усещаше нетърпението на световната гора и се засмя радостно. От новите пъпки излизаха листа, а в краищата на клоните се оформяха бодли, готови да посрещнат всеки враг. Новото дърво продължаваше да расте, издигаше се над короните на останалите.
Накрая се оформи в боен кораб — първият от новата флота.
Джес Тамблин също беше изненадан: не бе подозирал какво може да направи венталската енергия, когато се съедини със световната гора. Всички бяха зяпнали като деца, видели ято кондорови мухи.
— Това е само началото — извиси се гласът на Бенето.
От кораба на скитника се откъснаха нови мехури вода. Насочиха се към други повалени дървета и обгорени дънери, които още не се бяха възстановили. От гората започна да се оформя цяла армада дървесни кораби.
Солимар се усмихна на Сели — черпеше информация от верданското съзнание — и каза:
— Вече знаем как са били създадени първите бойни кораби! Световни дървета, напомпани с венталска вода, събрани в симбиоза, достатъчно силна, за да надвие хидрогско бойно кълбо. Стотици кълба!
Новите кораби бяха повече от сто. Сели искаше да обиколи гората и да ги види всичките.
След първата атака населението на Терок се чувстваше победено, всички се чудеха само как да оцелеят. Сега ги изпълваше силно ново усещане. Надежда.
— Ако хидрогите знаят какво ги чака, направо ще се предадат.
Бенето стоеше в сянката на първия боен кораб и гледаше скитника.
— Джес Тамблин, ти донесе това, от което имахме най-голяма нужда. Чрез венталската вода ще успеем да добавим нови кораби към онези, които призовахме от дълбините на космоса.
Джес вдигна рамене, сякаш не можеше да повярва за какво е помогнал.
— Но дали това ще е достатъчно? Мога да ви предложа и друго. Скитническите кланове събират танкери и цистерни, с които да откарат венталска вода на газовите гиганти.
Големът погледна бодливите дървета, които изпълваха терокското небе.
— Тези кораби също ще се включат в битката. Врагът вече е отслабен от постоянните сблъсъци с фероуите. Този път можем да ги победим завинаги.
— Аз все още имам доста работа. Трябва да координирам скитническите цистерни и зареждането им с венталска вода, докато вие приготвите дървесните кораби. Все пак дрогите разполагат с хиляди бойни кълба.
Най-близкият вердански кораб продължаваше да пращи, растеше като гейзер от жива дървесина. Из цялата гора още стотина се издигаха към небето: извадени мечове, готови да нанесат удар на хидрогите.
— Нашата флота ще се присъедини скоро — каза Бенето и снижи глас. — Но първо трябва да намеря пилоти за тези кораби. Аз ще съм първият доброволец.
Солимар се натъжи, а сърцето на Сели потръпна от инстинктивен ужас. Какво беше намисли брат й?
— Какво искаш да кажеш? — извика тя. — Бенето, какво си намислил?
В корпуса на най-близкия кораб с пукот се отвори цепнатина.
— Всеки вердански кораб има нужда от зелен жрец, който да го управлява. Дърветата не могат да летят сами. Имат нужда от партньор.
— Искаш да кажеш, че ще влезеш в това нещо? За колко време? — Не обръщаше внимание на корабите, на Солимар и родителите си, които явно не разбираха ужасяващата истина.
Бенето се обърна към нея.
— Виж какво постигнах, сестричке. Време е да замина. Ще се слея с този кораб, както и предишните същества са се слели с бойните кораби.
— Но нали ще се върнеш, когато войната свърши? — Сели мразеше да се отнасят с нея като с дете, но сега наистина се чувстваше много малка. — След като унищожите хидрогите, ще се върнете на Терок, нали?
— Дори да победим, ще остана част от кораба завинаги — отвърна той.
— Но… ти не можеш да ни напуснеш. Ти си ми брат! Веднъж вече те загубих.