— Да, Сели, аз съм ти брат — каза нежно дървеният голем. — Но съм и нещо повече. Имам по-възвишена цел.
Тя се напъна да го издърпа от тъмната цепнатина в дънера, но Бенето не помръдваше.
— Трябват ни още пилоти. Поне сто.
Всички зелени жреци излязоха напред.
— Благодаря ви — каза Бенето. — Имаме повече доброволци, отколкото ни трябват.
Отчаяната Сели се обърна към Солимар за обяснения. Всичко се случваше твърде бързо. Първо радостта и възхищението, после надеждата, а сега ужасяващата цена. Солимар стисна рамото й.
— Трябва да го оставиш, Сели. Съдбата ни зависи от това.
Тя избута ръката му. Доброволците, изглежда, приемаха съдбата си с необяснимо спокойствие. Сели осъзна, че жреците вече са се разбрали чрез телевръзката, която бе недостъпна за останалите. Ами техните приятели и семейства?
От друга страна, войната и оцеляването на Терок бяха по-важни.
Тя погледна дървеното лице на брат си и видя, че на него е изписана тъга. Спомни си за всички дни и часове, които бе прекарала с истинския Бенето… както и с този.
В едно от дървените му очи се появи капчица вода и се плъзна покрай миглите, по грубата буза. Бенето пристъпи в цепнатината на кораба и тя се затвори след него.
Солимар я прегърна мълчаливо. Тя усещаше силата и успокояващото му присъствие. Поне той щеше да е до нея, като приятел и може би любим. Имаха толкова възможности, всичко беше пред тях…
— Сели, трябва да ти кажа нещо — каза Солимар съвсем тихо. — И аз кандидатствах за пилот.
99.
Нира
Пътуването към Илдира беше изпълнено с радост, любов и приятни спомени, в контраст с ужасите на Добро. Но Нира бе променена.
Хората от „Бъртън“ най-сетне щяха да създадат свой дом, след толкова столетия. Надеждите и мечтите щяха да покълнат отново, но всичко това нямаше да има смисъл, ако не се справеха с хидрогите.
Нира разказа на Джора’х за дългогодишното си пленничество, всичките си болезнени спомени. Всъщност тя не го винеше, но между двамата се бе появила някаква празнина.
— Кълна ти се, че не знаех къде си през всичките години — повтаряше той. — Нямах представа, че си жива.
— Бях бременна с дъщеря ни, но те ме биеха. Щом се възстанових от раждането, губернаторът Удру’х започна да ме изнасилва, докато не заченах от него. След това имаше още бащи, още мъчения и още деца. Горките деца. Радвам се, че ги спасихме.
— Не знаех, че си там.
— Но сигурно си знаел за програмата! — Гласът й се втвърди. — Всички тези хора, поколение след поколение. Знаел си какво става.
— Програмата е създадена много преди баща ми да се качи на трона. Аз разбрах малко преди да умре. — Думите засядаха в гърлото му. — Той се самоуби, за да ми попречи да те намеря. Когато наредих на Удру’х да те освободи, той каза, че си мъртва.
— Въобще не е трябвало да му вярваш. Ти си магът-император! Докосваш съзнанията на всички илдирийци, а собственият ти брат те е излъгал? Колко ли други са те излъгали, Джора’х?
Той стисна юмруци.
— Удру’х дойде и призна, че си жива, след като потушихме бунта на Хирилка. Сигурно се е притеснил, че ще узная истината. Изобщо не предполагах, че може да ме мами. Че въобще би могъл да го направи.
— Чух достатъчно лъжи за десет живота напред. Само мислите за теб ме пазеха жива. Непрекъснато те сънувах. Бях готова на всичко само да те зърна, докато бях в размножителните бараки. Аз те обичам, Джора’х. — Тя сведе поглед. — Но не съм сигурна дали мога да ти вярвам.
Разбираше, че хидрогите са го накарали да вземе невъзможно решение и че търси начин да се опълчи на врага. Но ако плановете му не успееха, дали щеше да промени мнението си? Дали щеше да се преклони пред тях?
Адар Зан’нх щеше да се върне скоро. Вече бе предал съобщението на крал Питър и Слънчевият флот бе готов да потегли според плана на хидрогите.
Джора’х явно усещаше притесненията й.
— Обещавам, че ще направя всичко, за да спра хидрогите.
— Ами ако това не е достатъчно да спасиш своя народ? И моя?
Докато се спускаха към огрения от слънцето Призматичен палат, Нира усети странно вълнение. Миджистра се простираше като някаква приказна гледка.
Кацнаха и Осира’х поведе братята и сестрите си. Те бяха отрасли на Добро и никога не бяха виждали подобни чудеса. Като видя удивлението на лицата им, Нира забрави за притесненията си.
— Това е новият ви дом.
— Ще ви настаним в Призматичния палат — каза Джора’х.
Адар Зан’нх бе дошъл да ги посрещне. Изглеждаше разтревожен.
— Господарю, крал Питър прие помощта, точно както предполагахте.
Нира хвърли бърз поглед към Джора’х и той стисна ръката й, за да я успокои.