— Изпрати ги веднага щом са готови. Две кохорти.
— Две кохорти? — Адарът се изненада. — Това е два пъти повече, отколкото искат хидрогите. Нима ще оставим Илдира без защита!
— Ще се наложи да рискуваме. Чу заповедите ми. Можем ли да подготвим толкова бойни лайнери? Колко време ще ни трябва?
— Екипите ни се трудят неуморно и постигнаха забележителен успех. Това е най-сериозната мобилизация в историята на Слънчевия флот. Съливан Голд и инженерите му ни научиха на много нови неща. — Зан’нх явно се гордееше с постиженията. — Наваксваме липсата на време с повече хора и отдаденост. Няма да ви подведем, господарю.
— Добре, адаре. Искам лично ти да командваш кохортите.
Зан’нх сякаш се изненада още повече, но не показа смущение.
— Да, господарю. Никой друг не бива да носи тази отговорност.
Нира и Джора’х се прибраха в покоите си, излязоха на прозрачния балкон и загледаха удивителното небе. Джора’х сложи ръка на раменете й.
— Не можем да слеем душите си чрез тизма… но думите са безсилни да опишат това, което имаме да си казваме.
— Точно затова е важно да ти имам доверие. — Нира се замисли за времето, когато той беше престолонаследник. Тогава цареше мир и просперитет.
— Ти си все така красива, но и двамата сме променени. Любовта ни не може да е същата както преди. Аз…
— Знам. — Когато бе станал маг-император, той се бе отказал от мъжествеността си, за да може да контролира нишките на тизма. Тя пък бе преживяла множество травми. Връзката им вече не можеше да е сексуална, но това само засилваше любовта им. Физическата страст щеше да отстъпи място на неразделното душевно партньорство.
Останаха дълго на балкона, взрени в очертанията на града.
— Как ми се иска отново да усетя световната гора! Тук има ли фиданка? Къде са тези, които донесохме с посланик Отема?
Джора’х тъжно поклати глава.
— В Призматичния палат няма фиданки. Бяха… унищожени. — И стисна устни, сякаш за да се спре, преди да е казал някаква лъжа.
Нира усещаше, че той все още пази тайни. Беше съвсем очевидно, като черни петна по бяла дървесина. Дали някога щеше да спре?
100.
Тал О’нх
След като фероуите унищожиха хидрогските кълба над Хирилка, тал О’нх побърза да поднови разтоварването на хора и материали. Стотици лайнери изпразваха трюмовете си, разтоварваше се храна, машини и строителни материали.
Работниците издигаха нови сгради, като мравки, поправящи мравуняка си. Изтощените хора се ободряваха, като гледаха напредъка на строителството и засаждането на нови растения.
Екипите успяха да поработят няколко дни, преди да се случи следващото нещастие.
Едноокият командир бе на почти празния флагмански кораб. Не беше спал от дни, сивият му кок беше необичайно разчорлен. Все пак бе успял да намери време да излъска медальона си и скъпоценния камък, който стоеше в дупката на окото му.
Внезапно алармите се задействаха.
— Докладвайте — нареди Он’х.
— Приближават от всички страни, по стотици различни вектори. Никога не сме виждали такава армада. Сензорите са претоварени.
— Каква армада?
— Хидрогски бойни кълба — насочени към Хирилка! Нямаме никакъв шанс срещу тях.
Сферите се събираха на границите на системата като потоци от диаманти. Сигурно бяха събрани от множество газови гиганти и бяха дошли през някой от транспорталите.
О’нх зае мястото си в командния център. Беше сигурен, че фероуите са провокирали атаката с унищожаването на трите бойни кълба. Погледна тактическите екрани. Врагът ги превъзхождаше по численост.
— Пригответе се за финална битка.
Кохортата му можеше да причини доста щети, ако прибегнеше до самоубийствени атаки. Но не можеха да спечелят дори всеки лайнер да унищожеше по едно бойно кълбо. Силите на врага бяха внушителни.
Искаше му се паметителят Вао’сх и човекът да бяха с него. Събитието определено си заслужаваше наблюдението. Въпреки че едва ли щяха да оцелеят, за да го опишат като част от Сагата.
— Да формираме ли защитна линия, тал? Да се съсредоточим над центъра на града?
— Кажете на губернатора Райдек’х, че ще направим всичко възможно. Бъдете готови, но не реагирайте прибързано. Предишния път бойните кълба не ни нападнаха.
Извънземната армада се приближаваше бързо. След това мина покрай Хирилка и се отправи към синьо-бялото първично слънце.
Екипажът се развика радостно, но О’нх се намръщи.
— Значи не идват за нас. Хирилка няма никакво значение за тях. Дори сделката с мага-император не е по-важна от борбата с фероуите.