— Това са добри новини, тал!
Спокойствието отстъпи място на ужасяващо подозрение, защото вече бе виждал подобно нещо.
— Нещата може да се окажат по-лоши, отколкото предполагахме.
Хидрогските кораби се приближиха към слънцето като мушици, привлечени от огън, и започнаха да атакуват самата звезда.
От плазмените морета започнаха да излизат елипсоидите на фероуите и да се забиват в бойните кълба. Битката започна.
О’нх разбираше, че фероуите вероятно ще загубят. Звездата щеше да бъде унищожена, точно като Дурис-Б. Талът и лайнерите не можеха да направят нищо. Нито пък магът-император.
О’нх започна да изчислява колко от населението на Хирилка е оцеляло след хидрогските атаки и бунта на Руса’х. Прецени броя на корабите в Слънчевия флот и се замисли коя група е най-близо.
— Изпратете незабавно съобщение на тал Ала’нх. Да дойде с кохортата си колкото се може по-скоро. Не знам колко време ни остава, преди слънцето да умре. — Погледна отново към звездата, където кипеше свирепа битка. — Ще ни трябват всички негови кораби, както и моите, за да евакуираме планетата. Хирилка не може да бъде спасена.
101.
Ческа Перони
След като Джес замина за Терок, а четиринадесетте цистерни от Плумас отлетяха за Харибда, Ческа реши да отиде на Ирека, за да възстанови връзка с разпръснатите скитнически кланове. Все още се възприемаше като говорителка, но знаеше, че на скитниците ще им е нужно време, за да заемат новото си място в променения Спирален ръкав.
Тъй като идваше с малък кораб от Плумас, всички решиха, че е поредният търговец. Тя кацна на препълнената площадка и слезе. Усещаше как енергията гъделичка кожата й. От разрушаването на Рандеву не беше виждала толкова много скитници на едно място.
Районът приличаше повече на оживен пазар, отколкото на космодрум. Усмихнатите скитници носеха шарени дрехи с множество джобове и ципове. Облеклото на ирекците също беше украсено с разноцветни панделки и шалове.
Ческа видя „Настойчиво постоянство“ и сърцето й трепна. Ден излезе от кораба си и се спусна към нея. Лицето му светеше от радост.
— Ческа! Ческа, какво стана? Къде беше? Кото каза, че Йон 12 е унищожена! Бях толкова…
Тя се дръпна назад по рампата и вдигна ръце, за да му попречи да я прегърне.
— Татко, не! Спри! Дръпни се! — За първи път осъзна как се е чувствал Джес. — С удоволствие бих те прегърнала, но това ще те убие. Много неща се промениха. Аз се промених.
Той примигна объркано.
— Как така прегръдката ще ме убие? И какво е това сияние? Кожата ти сякаш… — Той затаи дъх. — В името на Пътеводната звезда, чух какво е станало с Джес Тамблин. Й ти ли… си обсебена от тази сила?
Косата й трептеше от статичното електричество, сякаш беше жива.
— Щях да загина, ако Джес не ме бе спасил. Венталите ми помогнаха. Но трябваше да ме променят. — Обстоятелствата не можеха да помрачат радостта на Ден. Толкова й се искаше да го прегърне. — Страшно се радвам да те видя, татко.
— Хората питат за теб. Справяме се както можем, при това никак зле, но все пак имаме нужда от говорителка.
— И аз имам нужда от вас. Имаме нова задача, по-важна от всичко. С Джес намерихме съюзници, които с помощта на скитниците ще успеят да победят хидрогите. Корабите на клановете се събират от целия Спирален ръкав. Доброволците на Джес организират сборни пунктове на различните венталски светове.
Все повече колонисти и скитници се приближаваха, за да видят какво е донесла за продан. Ческа забеляза къдравия Кото Окая — за последно го бе видяла на Терок, преди да го прати да изследва хидрогския кораб.
— Кото!
Ексцентричният учен възкликна радостно:
— Говорителке Перони! Нямам търпение да ти кажа за новите си идеи. Изработваме множество звънци и се подготвяме за…
— Кото, чакай. — Той млъкна. Явно разбираше какво ще му съобщи. Ческа се обърна към баща си. — Татко, елате с Кото в моя кораб, за няколко минути.
Тримата влязоха в товарния отсек и Ческа се дръпна в далечния ъгъл.
— Кото, майка ти почина на Йон 12. Съжалявам. Избягахме там, след като зевесетата разрушиха Рандеву. После… всичко се обърка.
— Бях там и видях кратера. Никакви следи от живот. Но поне ти си избягала. Кои други се спасиха?
В главата й нахлуха болезнени спомени.
— Никой, Кото. Само аз. Нико Чан Тайлар ме спаси, но корабът ни беше свален от кликиските роботи. След това се появи Джес и убеди венталите да ме променят, за да не загина.
Това повдигна още повече въпроси. Тя обясни за кликиските роботи, които бяха заровени на замръзналата луна, и как бяха унищожили базата.
— Значи майка ми е загинала? Как?