— Ихи Окая почина кротко, под купола на базата. С Пърсъл Уон й организирахме достойно скитническо погребение и я изстреляхме в космоса. Нещата се прецакаха малко по-късно.
— Когато почина майка ти, Ческа — каза Ден, — мислех, че никога няма да се съвзема. А се предполага, че скитниците трябва да са свикнали на трудности и бедствия.
— Но все пак успя. — Ческа се усмихна тъжно. — Тя те помоли, а ти винаги правеше каквото ти каже.
За разлика от повечето скитници, които загиваха при аварии и злополуки, майка й бе разполагала с време, за да се примири със смъртта. Лира Перони летеше със собствен търговски кораб, но една незабелязана повреда бе намалила действието на радиационните щитове. Майка й бе направила десетина курса, преди да установи повредата. И бе поела фатална радиационна доза.
Ден я откара на Рандеву, но скитническите лекари не можеха да помогнат. По него време Ческа се обучаваше за заместник на говорителката Окая. Двамата с баща й прекараха седмици край леглото на Лира. Преди това пък двете се бяха видели, когато майка й и бе помогнала с роклята за годежа с Рос Тамблин.
„Преди милион години, в напълно различна вселена…“
Ден умоляваше жена си да отидат в ханзейска болница, където според него щеше да има по-голям шанс. Но Лира отказа. Тя много добре осъзнаваше, че е обречена. Каза му да го преодолее. Да си живее живота и да свиква с промените. Въпреки скръбта си той изпълни последната заръка на жена си.
— Мисля, че ни очакват още много промени — каза Ден.
— Огромни — отвърна Ческа. — И имаме нужда от помощта ви.
Отне й почти час да обясни събитията в Спиралния ръкав на събралите се. Те бяха удивени както от думите й, така и от очевидните промени в тялото й. Баща й с ужас научи за разрушенията, причинени от покварения вентал на Плумас, откъдето се бе завърнал наскоро. Ческа смяташе, че няма да й е трудно да убеди скитниците да я последват.
— Кажи ни къде да отидем и ще направим каквото трябва. Все ще е по-добре, отколкото да седим тук и да чакаме дрогите. Предпочитам да ги бия на тяхна територия.
— Дай ми шанс да демонстрирам скитническата гениалност — заяви Кото. Двете му компита носеха някакви навити на руло полимерни постелки. Кото взе една и я опъна пред Ческа. — Това е един от звънците ми, говорителке. С тях ще се борим срещу хидрогите. Пръскат бойните кълба като яйца.
Ден се засмя.
— Вече произведохме сто хиляди от тези неща и очакваме да удвоим количеството им до няколко дни. В името на Пътеводната звезда, дрогите ще съжалят, че са изпълзели от газовите си гиганти.
На Ческа й се искаше да ги разцелува.
— Чудесна работа, Кото. Гордея се с теб.
— Ти ни вдъхнови, говорителке. Мисля и за още начини, с които да победим дрогите.
— Докато разполагат с умове като теб, скитниците ще оцелеят. Продължавайте производството. Аз трябва да отида на Харибда, където се събират танкерите. Елате и вие, колкото се може повече. Хидрогите ще срещнат противник, какъвто не са си и представяли.
102.
Сарейн
Банкетът в чест на принц Даниъл беше „скромно“ мероприятие за двеста от най-влиятелните функционери на Ханзата. Всяко място, всяка чиния и всеки букет бяха подредени изключително внимателно. Сарейн не беше виждала подобно разточителство от сватбата на Питър и Естара.
За разлика от тогава, сега нямаше да има представители от колониите — те бяха изоставени от ЗВС. Сарейн беше единственият чуждоземен посланик.
Одобрените от Ханзата камери летяха наоколо и предаваха събитието по цялата Земя. Сигналът се излъчваше и към космоса, за да могат да гледат и войниците от ЗВС. Сарейн обаче се съмняваше, че те ще се заинтересуват от банкета на принц Даниъл.
Сарейн зае своето място до председателя. Усмихваше се на неуместните шеги на политиците и висшите служители. Беше й трудно да седи до Базил след цялата отчужденост, която демонстрираше той. Изглеждаше загубил интерес към всичко, освен настоящата криза. А тя не можеше да избие от главата си обвиненията, които бе отправила Естара…
Преди банкета Сарейн отиде отново до градината, за да помисли над думите й. Познатите терокски растения й напомняха как като малка Естара обичаше да скита из гората. С изненада забеляза, че отровните плодове на фаулдура са изчезнали. Сигурно някой градинар ги бе откъснал. Това обаче бързо изскочи от ума й…
Брадатият архиотец произнесе традиционната молитва и банкетът започна. Принц Даниъл беше централната фигура и затова първо сервираха на него — само малка порция ордьоври и сирена. При вида на по-големите порции на другите гости принцът се постара да прикрие разочарованието си. Когато го бе видяла за последно, момчето беше доста пълно, но сега се бе вталило. В очите му имаше някаква празнота. От друга страна, стараеше се да прави всичко, каквото му казваше Базил, досущ като послушно кученце.