Дали наистина го бяха държали упоен няколко месеца, както твърдеше Естара?
Докато поднасяха салатите, Сарейн погледна към сестра си. Кралят и кралицата седяха на отделна маса и персоналът се грижеше специално за тях. Уж това бяха най-добрите места, с изглед към цялата зала, но тя се зачуди дали Базил нарочно не ги е поставил там, за да не могат да говорят с никого.
Бореше се с подозренията си. Вместо да отиде в покоите на Базил и да го попита директно, бе направила дискретно проучване на колкото се може повече факти. И успя да потвърди и най-невероятните подозрения на сестра си без никаква трудност.
Кралят и кралицата не бяха напускали двореца от бунта на компитата, с изключение на срещата с адара. Наистина бяха под домашен арест. Сарейн намери и заповед, подписана от Базил: нареждаше на един доктор да направи аборт на Естара.
Делфините също бяха изчезнали, макар че нямаше доказателство, че са убити. Соленоводният басейн беше изпразнен и почистен. Успя да открие един работник от поддръжката, който каза само, че делфините са умрели.
С нарастващ ужас изгледа записите от гонката в Кралския канал, като обърна специално внимание на Базил. Той очевидно очакваше нещо с нарастващо напрежение… а после се ядоса, въпреки че не се случи нищо. Или може би точно затова. След толкова години заедно тя знаеше как да разчете емоциите му. Определено бе очаквал да се случи нещо. Експлозия? Установи, че по същото време е задържан скитнически търговец, Ден Перони, с някакво скалъпено обвинение.
Всичко пасваше, точно според думите на Естара. Нима можеше да не й повярва? Как да оспори толкова факти?
След второто ястие Базил стана и призова за внимание. Председателят рядко произнасяше публични речи и Сарейн прие това като поредното доказателство, че не иска Питър да си отваря устата.
Базил сложи ръка на рамото на Даниъл и заговори:
— За разлика от краля, досега принц Даниъл избягваше публичното внимание. Но поради сериозната криза крал Питър ни нареди да използваме ценните му възможности и качества. Имаме нужда от силата и енергията на Даниъл. — Питър гледаше мълчаливо, а Базил подкани младежа да се изправи. — Представям ви принца. Запомнете това лице, защото ще го виждате често за в бъдеще.
Тя хвърли бърз поглед към Питър и Естара. Двамата пляскаха без особен ентусиазъм. Базил очевидно подготвяше нещата за бърза смяна на властта.
Дрехите на Даниъл бяха ушите по мярка, но явно бяха съвсем нови и не бе свикнал да ги носи. Той се изчерви от вниманието и Сарейн си помисли, че това идеално допълва картината.
Принцът прочисти гърло, благодари за аплодисментите и каза:
— Всеки на Земята осъзнава, че трябва да се държим заедно, ако искаме да оцелеем. Искам да изкажа личната си благодарност на екипа, който проучва хидрогския кораб. — Той кимна към една странична маса, на която седяха несвикналите с медийно внимание учени. — Дори без доктор Свендсен тези хора успяха да активират двигателите и демонстрираха, че могат да управляват кораба в няколко пробни полета. — Принцът сведе поглед, сякаш гледаше в някакви бележки, после вдигна глава към Питър и бързо отмести очи. — Екипът успя да включи и транспортала, макар че все още не са разчели координатната система. Но това е само въпрос на време.
После сякаш си спомни още нещо.
— Ще попитате, как ще ни помогне това в борбата с хидрогите? Щом разберем двигателите, ще открием слабите им места. Но още по-добре ще е, ако оправим транспортала. Тогава ще можем да отваряме проход директно в бойните кълба и да им пускаме бомби направо върху главите! Няма да е нужно да използваме корабите на ЗВС.
„Би било добре, защото и без това не ни останаха много“.
Даниъл привърши речта си, изчака аплодисментите, седна и поръча да донесат основното ястие. Сарейн беше объркана. Новините за хидрогския кораб бяха интересни, но не бяха достатъчен повод за подобно бляскаво представяне на принца. Може би беше тест, за да се провери дали младежът спазва инструкциите.
Докато поднасяха блюдата, разговорът се насочи към обещанието на Слънчевия флот, със смес от надежда и скептицизъм.
— Илдирийците ще са от помощ… стига изобщо да дойдат — заяви червендалестият енергиен министър.
— Минаха само пет дни — отвърна секретарят по транспорта и топна резенче месо в пикантния сос.
— Така е. Но пък казаха, че хидрогите ще нападнат скоро.