Беше дал на Солимар задоволително обяснение. Младежът беше един от малцината на Терок с технически и механични познания и хората имаха нужда от него. Световната гора го молеше да остане и щеше да вземе друг пилот вместо него.
И така стотината доброволци се отправиха към корабите си, а Солимар остана. Сели мигновено разбра какво е направил брат й и му благодари безмълвно.
Сега вече Бенето можеше да се съсредоточи върху новото си съществуване. Огромният кораб беше като удължение на тялото му. С помощта на безбройните листенца можеше да погледне цялата световна гора. Виждаше множество колонии, на които жреците бяха занесли фиданки, за да разширят мрежата.
Усещаше по-силно от всякога всички спомени, тайни и познания, складирани от верданите. Можеше да проследи живота на множество жреци, чак до кацането на „Кайли“.
За първи път зърна искрица от стария Талбун, своя учител от Гарванов пристан. Преди много години Талбун бе помолил Бенето да се грижи за колонистите и горичката от световни дървета. При смъртта си старецът беше оставил тялото му да бъде погълнато от гората. В момента беше тук, във верданския кораб, във всички дървета. Бенето нямаше да остане без компания. Усмихна се и усети, че си е у дома.
През телевръзката се носеха хиляди съобщения. И той изслушваше всичките.
И така разбра за съдбата на отдавна изчезналата Нира Кали.
Спомняше си ентусиазираната млада зелена жрица, която бе заминала с посланик Отема на Илдира, за да проучи Сагата за седемте слънца. След това фиданката й бе унищожена и връзката с нея бе изчезнала. Предишният маг-император бе заявил, че тя е мъртва, и никой не се бе усъмнил в думите му.
Сега ужасната истина се разкриваше със скоростта на горски пожар. Мислите и спомените на Нира бяха неудържими. Дори високите световни дървета на Терок потръпваха от разкритията й.
Всички зелени жреци узнаха за предателството, размножителната програма и тайните на илдирийците. Това променяше всичко, което си бяха мислили за тях.
А имаше и още.
Нира разгласи за принудителния съюз на мага-император с хидрогите и за предстоящата атака срещу Земята. Бенето осъзнаваше какво се опитват да постигнат илдирийците и как трябва да реагира. Обрат след обрат. Хидрогите нападаха Земята! Родното място на човечеството щеше да бъде унищожено, ако някой не го защитеше.
Войната беше навсякъде.
Зелените жреци предадоха новината из целия Спирален ръкав, но откъснатите колонисти не можеха да направят нищо. Военните сили на Ханзата не бяха достатъчни, за да защитят Земята от бойните кълба.
Бенето осъзнаваше какъв е залогът и взе решение, което не се нравеше на верданите.
— Ще взема двадесет от новите ни кораби и ще отида да помогна на Земята.
Усети отговора на дърветата. Те смятаха, че Земята е малка част от бойното поле, и не искаха да разпиляват силите си по незначителни цели. Но Бенето бе непреклонен.
— Независимо от глупостите на настоящото правителство тази планета е дом на човечеството. Семената на нашата раса са дошли оттам, корените ни са дълбоки. Все още си спомняме горите и джунглите. — Поток от образи припомни на верданите какво е заложено. — Трябва да я спасим.
Зелените жреци бяха съгласни с него и дърветата бяха принудени да отстъпят. В съзнанието си усети предупреждение от Натон, от Двореца на шепота. Екипажите на последните оцелели кораби на ЗВС бяха изнервени, но готови за битка. Как ли щяха да реагират, като видеха дървесните кораби? Бенето имаше нужда от средство за директна комуникация с тях.
Солимар разбра, че може да помогне, и се втурна към гъбения риф за необходимите части. При възстановяването на града добронамерените скитници бяха инсталирали нови комуникационни системи. Той откачи една и я отнесе до кораба на Бенето. Сели вървеше подире му.
Бенето разтвори бронираните плочи и им оформи проход. Усещаше как се изкачват по тунелите към главната зала.
Сели спря и го погледна със страх, тъга и учудване. Солимар също беше неспокоен. Бенето усещаше чувствата му през телевръзката.
Помръдна тялото си, което се бе сляло, сраснало се беше с кораба.
— Видя ли, Солимар? Световната гора има нужда от човешките ти умения. Всеки жрец може да стане пилот, но малцина имат твоите умения.
Широкоплещестият младеж не изглеждаше убеден.
— За да свържа тази проста машинка? Всеки може да го направи.
Сели се намръщи.
— Колко терокци разбират техниката като теб? Кой друг е построявал хвърколет от отпадъци? Кой ще поддържа скитническите системи, ако заминеш?
— Всеки може да се научи.