— Командир Тамблин ми е сестра. — Изненаданият Бриндъл погледна бляскавото му бяло облекло и странния воден съд. — Жива ли е? Кажи ми какво се е случило с нея. Кажи ми всичко.
Бриндъл набързо му обясни.
Ако хидрогите държаха Тасия, трябваше да предприеме нещо. Незабавно.
— Ще успееш ли да поправиш кораба си?
— Оръжията им само ме одраскаха. Ще се махна оттук до края на деня. Въобще не предполагах, че някой ще ме открие.
Джес се мъчеше да потисне гнева и привързаността си. Хората му все още не бяха готови за атака. Но хидрогите държаха сестра му! Знаеше какво трябва да направи.
— Въпреки това, което правите на клановете, ние сме на ваша страна. Бием се срещу истинския враг. Върнете се на Земята и предайте на вашия председател, че ще е най-добре да направи същото. Междувременно аз ще спася пленниците от Кронха 3.
Бриндъл се изненада, но каза твърдо:
— Щом ще спасяваш сина ми, идвам с теб.
— Ще се спусна дълбоко в недрата на гиганта.
— При това налягане и отровната атмосфера — невъзможно!
— Значи, в името на Пътеводната звезда, ще направя и невъзможното.
107.
Нико Чан Тайлар
Сборният пункт на Харибда бе по-препълнен, отколкото бе очаквал. Толкова много доброволци, които да превозят венталите! Явно много хора мразеха хидрогите. Поне можеше да е сигурен, че няма да загубят войната заради липса на ентусиазъм и жива сила.
Вълните се разбиваха в скалистите площадки за кацане. Природата правеше впечатление дори на свикналите с всякакви условия скитници.
Нико приземи „Водолей“ до няколко големи кораба, предоставени от Дел Келъм и останалите кланове на Голген. Зет Келъм пилотираше един, от танкерите и настоятелно повтаряше по комуникационните канали, че се справяла. Никой не смееше да й противоречи открито, особено Нико.
Пристигнаха и четиринадесет цистерни от Плумас, заедно с по-малки корабчета, и беше само въпрос на натоварване и определяне на курсовете. Това беше административен проблем, извън компетентността на Нико — той организираше трудно дори собствените си курсове. Говорителката Перони трябваше да се появи скоро и да му помогне.
Останалите водни носачи бяха разпространили вестта в Спиралния ръкав и събираха доброволци на различните океански светове, откъдето щяха да се включат в атаката срещу хидрогите. В операцията щяха да участват повече от сто кораба. Скоро врагът нямаше да има къде да се скрие.
Но усилията трябваше да се координират. Скитниците бяха своенравни и не биваше да ги оставят да летят, накъдето си искат, защото щяха да пропуснат някои важни планети и да ударят други по няколко пъти. А ако се забавеха твърде много, хидрогите можеха да намерят начин да ги спрат. Или да избягат с бойните си кълба.
Нико нямаше представа колко са хидрогските планети. Стотици, хиляди? Благодарение на възобновените операции на Голген скитниците разполагаха с достатъчно екти. Но ако не се организираха добре, целият план щеше да се оплеска!
Вече имаше главоболие.
Той излезе и се присъедини към останалите, които нямаха търпение да тръгнат. Дел Келъм и някои от другите водачи на кланове бяха добри организатори, но все още не искаше да им прехвърля задачата. Така или иначе, едва ли щяха да го послушат. Погледна към небето с надеждата да види говорителката Перони.
Накрая реши да започне товаренето. Беше сигурен, че ще се справи с тази част, защото венталите знаеха какво да правят. Той нареди на очуканите плумаски танкери да застанат над океана и да отворят товарните си отсеци.
— Не съм сигурен, че помпите ни ще се справят — заяви скептично Кейлъб Тамблин. — Танкерите използват хидростатичното налягане в подземната кухина.
— Може да се наложи да ползваме ведра и варели за по-малките кораби — добави един от близнаците по същия канал. — Но ако трябва, ще го направим.
Нико нямаше колебания.
— Повярвайте ми, венталите искат да се качат на борда. Само стойте и гледайте.
Океанът сам се погрижи за останалото. Живите вълни се надигнаха и започнаха да пълнят цистерните, отричайки гравитацията. Венталите изпълваха всяко свободно пространство на скитническите кораби.
Нико стоеше на скалите и вдъхваше миришещия на озон въздух. Операцията се проточваше с часове, докато корабите проверяваха системите си, състезаваха се за позиция въпреки необятността на океана и се пълнеха с вода. Вероятно същото се случваше и на другите водни светове, докато скитниците се готвеха за атака.
— Щом доставите водата до газовите гиганти, венталите ще се разпръснат като неудържим потоп. Дрогите няма да знаят какво ги е ударило. — Той се засмя. — Е, може и да знаят, но пак ще загубят.