— Надявам се, че могат да се бият така добре, както танцуват.
Щом корабите заеха позиции, Ланиан пожела да се срещне с адара лично, на неговия флагман.
— Винаги съм искал да видя как изглеждат бойните ви лайнери отвътре.
Илдирийският командир беше учудващо необщителен.
— Може би по-късно, генерале. Засега предпочитаме да сме сами.
— Аха. — Генералът изключи комуникационната линия и се намръщи. — Някой друг да остана с впечатлението, че „по-късно“ означава никога?
Новият му адютант, Косевич, кимна. Беше слаб мъж с къса коса и раздалечени очи.
— Определено прозвуча по този начин, генерале.
Ланиан се бе надявал да си върне стария адютант Патрик Фицпатрик III. Въпреки лекия сблъсък, който бяха имали на партито, той бе назначил младия мъж на „Голиат“, но Фицпатрик бе изчезнал безследно. Генералът подозираше, че баба му има нещо общо с това. Може би трябваше да измъкнат сребърната лъжичка от устата на Фицпатрик и да му я тикнат някъде другаде…
Продължи да се чуди на отговора на адара.
— Илдирийците ни пращат седемстотин лайнера на помощ. Защо тогава са толкова параноични? Дали не крият нещо?
— Как по дяволите са узнали плановете на хидрогската флота? — Помощникът му бе не по-малко загрижен. — С какви ли шпионски и разузнавателни техники разполагат?
Ланиан въздъхна тежко.
— Засега няма да упорстваме. Последното нещо на света, което искам, е да се скарам с новите ни най-добри приятели.
109.
Базил Венцеслас
Базил стоеше до прозореца и гледаше навън. В нощното небе се виждаха светлинките на търговските полети. От височината на щабквартирата на Ханзата Дворцовият квартал бе впечатляващ. Илдирийският флот бе удържал на обещанието си и бе пристигнал на помощ, но Базил не можеше да се отпусне.
„Питър опита да ме убие!“
По кулите на Двореца на шепота горяха оранжеви пламъци. Всяка факла символизираше свят, подписал Ханзейската харта. Колко ли от тези планети хранеха някаква лоялност към Земята след оттеглянето на ЗВС? И всичко това бе по вина на Питър.
„Това момченце се опита да ме убие!“
Отражението му в прозореца беше измъчено и изпито. Измъчваха го толкова много притеснения, толкова тревоги. Мъчеше се да разреши максимално бързо кризите, преди да са възникнали нови. Трябваше да вземе по-добри стимуланти от медицинските специалисти. Още не беше време за поредната подмладителна процедура, но май трябваше да избърза. Не можеше да си спомни кога за последно си бе позволил секс със Сарейн. Сега я бе натоварил с много по-трудна задача — да се оправи със сестра си…
„Опитаха да ме отровят и Пелидор е мъртъв!“
— Натон настоява, че има спешно съобщение за краля — заяви нетърпеливият му заместник. — Опитва се да го достави от вчера. Може би трябва да го изслушаме.
— Вече бе информиран, че трябва да докладва на мен или на никого. Зеленият жрец трябва да разбере кой командва.
Каин очевидно не беше доволен.
— Така е, сър. Но той реши да не казва нищо и сега сме на тъмно. Смятам, че е тактическа грешка да се лишаваме от каквито и да било разузнавателни източници. Трябва да направим изключение, поне в този случай.
— Зеленият жрец може да се свърже с всяко място чрез телевръзката. Трябва ли да дам възможност на Питър да изпрати тайно послание из целия Спирален ръкав? Не мисля. Не бива да удължаваме илюзиите на Натон, че кралят е от значение. Управлението му приключи. — Базил се извърна от прозореца и погледна бледия си заместник. — Той се опита да ме убие. Подгответе незабавна смяна на властта.
Едно компи донесе кана кардамоново кафе, но Базил не му обърна внимание. Още повече че след последните събития тази напитка вече не му харесваше.
Заместникът днес беше крайно невъзприемчив.
— Имате ли доказателство, че зад това стои кралят? Не съм видял резултатите от разследването, но Пелидор сякаш беше виновен.
Раздразнението на Базил се усили.
— Трябва да поддържаме заблудата пред медиите. Проклетият Питър! — Заради начина, по който кралят бе организирал плановете си, и неправилния подход на Сарейн новинарите разполагаха с всички необходими доказателства. Франц Пелидор му бе служил дълги години, бе съвестен помощник, който знаеше да пази тайна. Базил беше наясно, че Пелидор не е замесен в атентата, но обществото вече го беше осъдило.
Базил трябваше да поддържа тази заблуда и да опетни репутацията на приятеля си. Нямаше избор, освен да изкара Пелидор зловещ конспиратор. Не можеше да допусне върху кралската институция да падне каквото и да е подозрение, въпреки че на престола седеше разочарование като Питър. Ако се разчуеше, че кралят е опитал да отрови председателя, скандалът щеше да съкруши и без това изстрадалото население.