Но Питър и бременната му жена щяха да си платят. 0, да. Сарейн вече бе получила инструкции. Сега Базил щеше да види кои са истинските му съюзници… стига да имаше такива.
Седна зад бюрото си и въздъхна.
— Реймънд Агуера беше толкова добър кандидат… на хартия. Нашите хора, включително Пелидор, го наблюдаваха почти година. Имаше ужасен живот, никакво бъдеще и много малък потенциал. Ние му дадохме всичко. Защо се опълчи срещу нас? — Удари с юмрук и каничката в подноса подскочи. — Трябваше да го елиминирам при първия знак за неприятност и да почна отново, както стана с принц Адам.
— Адам ли? Не съм го чувал…
— Няма значение. Той беше първият наследник на Фредерик, но осъзнахме грешката си навреме. Справихме се бързо и чисто. Но с Питър е твърде късно. Сега ще трябва да поправяме щетите, които нанесе. — Базил сплете пръсти. — Разбира се, ако хидрогите дойдат, няма да остане човешка история за пренаписване. Но пък… може и да имаме шанс, благодарение на илдирийците. Поне те показаха, че държат на думата си, щом се отървем от краля и кралицата, ще започнем на чисто.
— Простете ми за въпроса, господин председател, но убеден ли сте, че Даниъл е най-добрият избор?
— Не съм. Но нямаме друг.
— Искате ли да поговоря с Питър за неговата абдикация? Мога да намеря подходящо оправдание и да ги пратя с кралицата в изгнание. Така ще можем да го върнем, ако Даниъл се окаже… още по-лош.
— Това не е опция! Питър за пореден път демонстрира какъв е. — Базил погледна заместника си. — Нещо си станал много придирчив, Каин.
— Просто предлагам рационални алтернативи. Нали това ми е работата.
Дори Каин беше на ръба на неподчинението!
— Не искам алтернативи, рационални или не. — Беше трудно да скрие разочарованието от заместника си. Потърка очи. Искаше да остане сам. — Свободен си. Имаш инструкции. Ако не можеш да се справиш с тях, аз ще се погрижа лично. „По дяволите, как имам нужда от Пелидор. Може би е време да потърся и нов заместник, а не само нов крал“.
110.
Кралица Естара
Щом видя Сарейн, Естара веднага разбра, че нещо не е наред.
— Председателят Венцеслас ме накара — каза Сарейн. — Даде ми точни инструкции. Съжалявам, Естара. — На лицето й се изписа загриженост и тя се извърна настрани.
В главата на Естара започнаха да се прокрадват подозрения. „Нима това е краят?“
— Не предполагах, че ще си ти, Сарейн.
— Какво искаш да кажеш?
— Очаквах, че кралските стражи ще влязат и ще ни разстрелят, като последния руски цар и семейството му. Но не и собствената ми сестра. — От друга страна, в известна степен вече бе започнала да вярва на капитан Маккамон.
— Не бъди мелодраматична. Няма да те нараня, но трябва да ти покажа нещо. Базил го нарече вашето наказание. Не го обвинявам.
Естара я изгледа хладно.
— Провери ли онези неща, които ти казах? Предишните опити за покушение?
— Да — отвърна Сарейн съвсем тихо. — Сега ела с мен, за да приключим с това.
Естара потръпна, но тръгна с нея. Сарейн я поведе към остъклените градини.
Миризмата я удари като шамар. Миришеше на пръст, химикали и изгоряло. Това място беше като убежище, което й напомняше за Терок. Сега от вонята й идеше да повърне.
„Какво е направил?“
Прекрасната градина беше унищожена. Растенията бяха отровени и изгорени. Всички грижливо донесени от Терок видове бяха изчезнали…
Сарейн направи три крачки и се обърна към сестра си. Естара я гледаше невярващо.
— Той го направи само за да ви нарани. Беше изписано на лицето му. Знае, че с Питър се опитахте да го отровите. Не може да го докаже, но това няма значение.
Естара затаи дъх. Не можеше да откъсне очи от мъртвите растения. Същото се бе случило с делфините й. „Намира нещо, което обичам, и го унищожава“.
— Това е само началото.
Сарейн я прегърна. Трепереше.
— Преди бях скептична към историите ти, но вече знам, че казваш истината. Базил не е такъв, какъвто мислех. Много съм разтревожена от това, което може да ви направи.
— Казах ти, че иска са ни убие.
— Да, права си. — Сарейн говореше съвсем тихо, за да не чуят стражите. — Единственият ви шанс е да се махнете някак оттук.
Естара не отговори. Можеха ли да се измъкнат от Двореца на шепота? Вероятно — нали принц Даниъл беше успял веднъж. Можеха да облекат обикновени дрехи и да изчезнат в града.
Питър й бе разказвал за младежките си години на улицата. Сигурна беше, че ще оцелеят. Нямаше да живеят богато, но Естара не беше разглезена и щеше да издържи трудностите. Леко помръдване в корема й, й напомни, че трябва да се тревожи и за бебето. Но нима кралицата трябваше да роди в някоя канавка?