— Не се бой. Неразумният ловец може сам да попадне в капана си.
Бойните кълба се снижаваха и по тях пробягваха светкавици. Слънчевият флот не можеше да ги унищожи навреме. А и дори да успееше, експлозиите и останките щяха да разрушат половината град.
Момичето се обърна към гневния пратеник. Съществото от течен метал вече бе приело хуманоидна форма.
— Знаехте каква цена ще платите, ако не изпълните нарежданията ни, и въпреки това ни предадохте на Земята. — Въпреки гнева лицето му не променяше изражението си. — Ще унищожим града ви, планетата и цялата ви раса.
Осира’х пристъпи напред с грацията на исикска котка. Беззащитна и незаплашителна. Не беше прекъснала напълно моста в съзнанието си, само бе отрязала временно достъпа на хидрогите.
— Преди да ни унищожите, трябва да ви кажа, че имам важна информация за вас.
— Каква информация? — попита колебливо пратеникът.
— Фатална слабост на верданите и пропуск, който ще ви помогне да победите венталите. — Нира й бе обяснила много неща, след като отново се бе свързала със световната гора. — Ще я споделим, ако ни пощадите.
— Кажи ни.
— Само ако пощадите илдирийците.
Пратеникът сякаш се стъписа от дързостта й.
— Първо ще я чуем и тогава ще решим дали си струва.
Тя се престори, че премисля за момент.
— Ще я предам през нашата връзка. — И разтвори съзнанието си, точно както бе учила. Хидрогът й позволи достъп. Чудесно. Това я улесняваше.
Досега контактът с хидрогите винаги беше раболепен от нейна страна. Но не и този път. Тя усети изненадата им и разшири портата с тарана на съзнанието си. Не изпитваше колебания за това, което трябваше да направи.
Но имаше нужда от помощ. Пратеникът потръпна, изненадан от мощта на менталното й докосване. Осира’х направи крачка назад и хвана ръката на баща си. Докосването им ги свърза. Той беше маг-император, център на илдирийския тизм и неин баща. Връзката беше невероятно силна. Контактът с тизма увеличи вродените й дарби и я направи неудържима. Тя разби всички бариери и насили телепатичната връзка с хидрогското съзнание.
Пратеникът нямаше изход. Осира’х беше мостът. Но трябваше да действа бързо, преди той да е осъзнал истинската опасност. Момичето сграбчи съзнанието му и стана проводник към всички хидроги в шестдесетте сфери над града. Разби стените им и се свърза с умовете. Усещаше объркването и дори страха на хидрогите от невъзможността да разберат неразрушимата връзка.
Точно от това имаше нужда.
Джора’х я прегърна, без да пуска ръката й.
Нира се измъкна от една скрита ниша, носеше зелено-златистата си фиданка. Щом я видя, пратеникът в сферата се ужаси. Мъчеше се да прекъсне връзката и да затвори вратата, но Осира’х не му позволяваше.
Нира докосна дъщеря си и се свърза чрез телевръзката. Родителите на Осира’х действаха като усилватели: баща й чрез тизма, а майка й чрез телевръзката. Момичето се превърна в енергиен акведукт.
Зелената жрица освободи горското съзнание.
Древното знание на дърветата нахлу през новосъздадената връзка като локомотив. Хидрогите нямаше как да го спрат.
Ужасяващи спомени, мисли и омраза на хиляди години се изляха в съзнанието на пратеника и през него в бойните кълба над града. Все едно стотици бомби избухнаха едновременно.
Осира’х, Джора’х и Нира пристъпиха към сферата. Хидрогът се разпадаше със спазми. Ударът бе унищожил и много от съществата в корабите. Хидрогите споделяха общо съзнание, подобно на венталите и верданите. Ако атаката продължеше достатъчно дълго, щеше да унищожи всички, дори тези, които бяха много далече. Мислите на древните им врагове бяха като отрова за тях.
Шестдесетте бойни кълба започнаха да се въртят и дадоха отчаян залп, но повечето светкавици се изгубиха в облаците. Лайнерите на Слънчевия флот нападнаха, но кълбата вече умираха.
Хидрогите предпочетоха да се жертват и да прекъснат връзката, но да спасят расата си. Насила се откъснаха от нея, за да не позволят разпространението на отровните мисли. Останалите без контрол бойни кълба се мятаха в небето като кристални астероиди, падаха на улиците, разбиваха се в хълмовете и избухваха в различни части на града, като избиваха хиляди илдирийци.
Осира’х усещаше жертвите през тизма, но краят на хидрогите бе по-осезаем. Магът-император се бе просълзил от смъртта на поданиците си, но пък знаеше, че народът му вече е свободен. Осира’х се надяваше, че същото се случва и с бойните кълба на останалите илдирийски светове.
122.
Джес Тамблин
Преди да открие сестра си, Джес трябваше да се справи с армия от копия на Рос. Хидрогите бяха избрали най-подходящия образ, с който да се изправят срещу него. Нямаше по-голям символ за провал и предателство от мъртвия му брат.