— Хайде, принце. Очакват ни.
— Стой! Никой не може да се приближава, по заповед на председателя — викна един пазач.
— Председателят ли? Не виждате ли, че съм кралят?
Стисна дръжката на заредения зашеметител в джоба си. Усещаше, че Естара е готова на всичко. Знаеше, че в момента и тя стиска оръжието си.
ОХ пристъпи смело напред, почти влачеше принц Даниъл.
— Нямате право да спирате крал Питър, кралица Естара и принц Даниъл.
Ако разполагаха с достатъчно време, Питър може би щеше да успее да убеди стражите, но бе много вероятно те да се свържат с Базил. Не можеше да рискува. Кралят и кралицата едновременно извадиха зашеметителите и стреляха. Изненаданите пазачи не успяха да реагират и паднаха на земята.
Принц Даниъл онемя. После схвана какво става и се опита да побегне. Кралят намали мощността на зашеметителя и стреля в краката му.
Принцът падна и запъшка.
— Естара, ОХ, помогнете ми да го внесем — каза Питър.
Влязоха в кораба. Учителското компи спря пред трапецовидната стена и каза:
— Вече заредих информацията от заместника Каин, заедно с проучванията на доктор Палаву и бележките на скитническия инженер Кото Окая. Този транспортал функционира приблизително като останалите. — ОХ наклони глава и оптическите му сензори присветнаха. — Трябваха ми шест часа, за да трансформирам координатите. Смятам, че ще се справим.
— Има ли риск? — Питър погледна Даниъл, който се дърпаше в ръцете им и мучеше нещо.
— Не по-голям от използването на останалите кликиски портали. Избрах подходящо място… стига да съм уцелил правилните координати.
Принцът опита да се изтръгне от ръцете на Питър и Естара, но те го удържаха. Кралят беше наясно, че младежът не разбира защо правят всичко това, но нямаше време да му обяснява. Каза само:
— Не се бой. Сигурен съм, че ОХ е подбрал перфектното място за теб.
Даниъл замуча по-силно. Компито задейства транспортала и въведе координатите. Порталът се замъгли, после започна да блести.
— Готово, може да го изпращате.
Кралят и кралицата се напънаха, залюляха Даниъл и го хвърлиха през транспортала. Питър се надяваше, че не са го запратили на някоя смъртоносна планета. От друга страна, вярваше на ОХ. Както винаги.
Принцът изчезна — към някоя от новосъздадените колонии. Порталът избледня и угасна.
— Е, поне един от нас е в безопасност. Макар че едва ли ще ни благодари някога.
— Даниъл никога не е благодарил за нищо на никого — отвърна Естара и погледна компито. — Жалко, че няма транспортал директно до Терок. Там трябва да отидем.
ОХ се дръпна от командната конзола.
— Знам, ваше величество. Ще се наложи да ви закарам лично.
124.
Генерал Кърт Ланиан
Ланиан крещеше на офицерите си да продължават да стрелят.
— Просто удряйте всичко, което стреля по нас!
Искаше му се да знае какво, по дяволите, става.
Първо илдирийците се бяха обърнали срещу ЗВС, след което се обърнаха отново и удариха бойните кълба в невероятна самоубийствена атака. Почти седемстотин кораба се жертваха само за няколко минути. Монументално клане!
Останките от лайнерите и избухналите сфери бяха превърнали бойната зона в минно поле. Горящите горивни резервоари, тежките двигатели и парчетата от корпусите оформяха истинска метеоритна буря. „Голиат“ сякаш се намираше в центъра на фойерверките в деня на коронацията. Корабите на Ланиан трябваше да маневрират, за да избегнат шрапнелите. Всякаква надежда за стройна формация се бе изпарила.
Отгоре на всичко се бяха домъкнали и проклетите компита заедно с кликиските роботи. Отвлечените кораби на ЗВС изглеждаха точно като флотата на Ланиан. Беше трудно да се ориентират по кого да стрелят.
Тактическите офицери се мъчеха да определят целите, но врагът, се приближи и това стана невъзможно.
— Генерале, излъчват същите сигнали като нашите кораби. — Косевич обърса потта от лицето си. — Нашите компютри смятат, че са кораби на ЗВС.
— Но ние знаем, че не са, така че почвайте да стреляте. Веднага. — Фраковете и въглеродните разрушители не бяха ефективни срещу хидрогите, но със сигурност работеха срещу земните кораби. — И гледайте да не целите наши кораби. И без това не ни останаха много.
Отвлечените съдове изстреляха залп по един буреносник и го пръснаха на парчета.
— Ето ви една проклета цел! — изкрещя Ланиан. — Отбележете всеки кораб, който стреля по нашите.
„Голиат“ бързо успя да унищожи атакуващата манта, но Косевич докладва:
— Генерале, след като и ние открихме огън, вече е невъзможно да се различат атакуващи от нападатели.