Ланиан удари с юмрук облегалката на стола си.
На екраните се появиха двама от командирите на квадранти — Питър Табегочи и Костас Еолус.
— Генерале, защо стреляте по нас? Успяхме да си възвърнем част от корабите и ви идваме на помощ!
Ланиан гледаше екраните с открито съмнение.
— Да бе. Тогава защо стреляте по нас?
— Помислихме, че вие сте отвлечените кораби — отвърна Еолус.
— Нямаше как да знаем — допълни Табегочи.
Ланиан заглуши връзката и нареди:
— Ударете комуникационната кула на Еолус с електромагнитен импулс. — Усети колебанието на заместника си. — Вече ни подлъгаха с Ву-Лин. Нямам им доверие.
След прецизния изстрел образът на адмирала се смени със зловещата фигура на кликиски робот.
— Нещо не прилича на Еолус — заяви сухо Ланиан. — Ето ви следващата цел. Огън!
Язерите и фраковете удариха двигателите и пробиха десетки дупки в отвлечения кораб. Междувременно мантите на адмирал Уилис започнаха да стрелят по бившия флагман на Табегочи.
Отвлечените кораби продължаваха да маневрират покрай защитниците. Още един контролиран от роботите дреднаут се приближи и изстреля ракетите си по „Голиат“. Два от главните двигатели излязоха от строя, а язерният залп проби седем палуби.
— Стреляйте по този дреднаут с всичко, с което разполагаме.
Насрещният огън удари корпуса на атакуващия кораб и го отклони от курса му.
— Язерните муниции са на привършване, но поне ни остана един двигател — докладва Косевич.
— Генерале, трябва да отстъпим. Така сме неподвижна мишена.
— Все още разполагаме с достатъчно оръжия и възнамерявам да се боря до последен дъх. Вижте от кои сектори са тези кораби и се свържете с базата на Марс за техните гилотиниращи кодове. Ще ги спрем!
Корабният интерком беше повреден и думите му нямаше да се чуят от целия екипаж, но Ланиан каза високо:
— До всички: ако се предадем, предаваме Земята. Но от мен да го знаете: това няма да се случи днес.
125.
Председателят Базил Венцеслас
Въпреки че стените на помещението бяха подсилени, Базил не се чувстваше в безопасност. Ако хидрогите преминеха през генерал Ланиан, щяха да атакуват първо Дворцовия квартал. Дори едно бойно кълбо щеше да е достатъчно, за да унищожи сградата.
Тактическите експерти и офицерите от ЗВС обсъждаха докладите и се мъчеха да са една крачка напред от битката.
— Няма защо да се изненадваме! Имахме достатъчно време за подготовка. Човечеството се провали само.
Заместникът Каин, още по-блед от обикновено, обикаляше разтревожено различните станции.
— Направихме всичко възможно, господин председател.
— Можехме и по-добре! — повиши глас Базил. — Всеки жител на Теранския ханзейски съюз беше наясно със заплахата и все пак никой не се постара достатъчно. Вината си е тяхна. Знаеха какво е заложено. Плановете ми не можеха да се осъществят без поне малко сътрудничество. Защо хората продължават да ме подвеждат? Пак — той удари по масата с юмрук — и пак — нов удар, — и пак!
Тактическите експерти се опитваха да следят хаотично движещите се кораби.
— Три бойни групи току-що пристигнаха. Само че стрелят по нашите!
— Това са отвлечените от компитата кораби! Кликиските роботи са били в съюз с хидрогите от самото начало.
Каин сключи ръце зад гърба си.
— Господин председател, не можем да определим какво точно се случва. Изглеждаше, че илдирийците са ни предали, но те удариха бойните кълба. Според тези показатели — той почука по един от екраните — са унищожени стотици кораби: на ЗВС, илдирийски лайнери и хидрогски сфери.
Базил не разбираше нищо от мигащите точки. Сякаш някой беше насъскал два кошера един срещу друг. Той се обърна към един офицер със заешка физиономия.
— Веднага ме свържете с Ланиан.
— Сър, той е блокирал…
— Аз съм председателят! Не ми казвайте, че не може да се свържете с него.
— Да, господин председател. Разбира се, че мога. — Офицерът задвижи пръсти по клавиатурата си и включи един екран.
Базил се изправи и се обърна към командира на ЗВС.
— Генерале, какво става там? Какво правят илдирийците?
Ядосаният Ланиан насочи леденосиния си поглед към Базил.
— В момента съм зает. Не виждате ли, че съм в средата на битката?
— Почти нищо не виждам, генерале. Искам пълен доклад…
— Ще си получите доклада, когато всичко свърши. — И Ланиан прекъсна връзката.
Базил се загледа в тъмния екран. Имаше чувството, че някой го е зашлевил.
— Как смее да прекъсва!
— Господин председател, генералът трябва да се съсредоточи върху битката. Предлагам да се оттеглим в бункера — каза Каин.