— Остави го да ни спаси! — изкрещя Белинда. — Не ни пука кой е!
— На мен ми пука — изръмжа Тасия. — Хидрогите се гавриха достатъчно със семейството ми. — Погледна Джес през прозрачната стена и сърцето й трепна. В името на Пътеводната звезда, наистина приличаше на него! А и вече мразеше ужасно това място.
— Добре, да видим как ще ни измъкнеш.
— Наистина съм аз, Тасия, но както виждаш, съм променен. Тялото ми е наситено с енергията на венталите — същества също толкова мощни като хидрогите и фероуите. В момента те унищожават хидрогите из целия Спирален ръкав.
— Беше крайно време! — извика Кефа.
— Всеки, който се бие с дрогите, е мой приятел. — Роб я хвана за ръката. — Хайде, Тасия. Отдавна нямаме какво да губим.
Затворниците нямаха търпение да се махнат от клетката си. Единствено Кефа мрънкаше, че това може да е капан. Белинда избута Тасия, сякаш се готвеше да пробие стената с глава.
— Да оставим обясненията, за след като се измъкнем.
— Добре. Бездруго сме смъртници от момента, в който ни натикаха в тази странна зоологическа градина. Военнопленниците имат дълг да избягат. — Тасия погледна брат си, който стоеше навън без някакви видими помощни средства. — Как ще го направим?
— Венталите са смъртни врагове на хидрогите. Те промениха тялото ми, така че сега умея удивителни неща.
— Не думай! — засмя се Тасия.
— Довери ми се. — Усиленият му глас предизвикваше резонанс в клетката. — Вече не съм изцяло човек, но точно сега това е предимство.
Джес протегна ръце и затвори очи. Около него започна да се образува мъгла: той изсмукваше водата от атмосферата молекула по молекула. Накрая събра достатъчно енергия, за да оформи защитен балон. Приличаше на сапунен мехур. Венталският балон допря мембраната на затвора и двете повърхности се сляха. В стената се появи отвор.
— Преминавайте, аз ще го удържа — каза Джес. — Трябва да побързаме. Битката се развихря.
Тасия вече бе станала свидетел на достатъчно невъзможни ситуации. Една в повече не беше от значение. Сграбчи Белинда за рамото и я избута през отвора.
— Хайде! Нали искахте да се махнете оттук.
Нетърпеливият Кефа пристъпи напред.
Роб и Тасия помогнаха на останалите пленници и също се вмъкнаха в защитния мехур. Миришеше на озон. След дългия престой в клетката всяко вдишване беше невероятно приятно.
Тасия осъзна колко силно желае да се хвърли в прегръдките на брат си. За последно го беше видяла, когато бе прелетял край лунната база и бе изпратил кодирано съобщение до ЕА, че баща им е умрял. Но Джес я спря и я предупреди за смъртоносното си докосване.
— Обещавам, че ще ти се реванширам по друг начин, щом се измъкнем.
За пръв път след пленяването си Тасия видя надежда по лицата на останалите затворници. Балонът на Джес се отдели от клетката и започна да се издига над хидрогския град.
128.
Крал Питър
Питър се молеше председателят Венцеслас да е достатъчно зает с атаката и да ги остави да се измъкнат.
— Сигурен ли си, че можеш да летиш с това нещо, ОХ.
Беше му неприятно, че трябва да избяга в такъв момент и да изостави множество хора, които щяха да загинат, ако хидрогите пробиеха защитата. Но пък не неговите решения, а заповедите на Базил бяха довели до тази ситуация. Ако искаха човечеството да оцелее, не трябваше да разчитат повече на ирационалното управление на председателя. Кралят и кралицата бяха последният шанс на хората.
Учителското компи стоеше пред объркващите системи, които контролираха двигателите. Цветните панели бяха пълни с кристали и скъпоценни камъни, които продължаваха надолу в прозрачния полимер.
— Изследователският екип е събрал невероятно количество информация. Трябва да я усвоя цялата.
Естара беше изтощена, но нямаше къде да седне, така че се облегна на една от гладките стени.
— Научили ли са достатъчно?
Компито беше съсредоточено върху чуждопланетните системи. Може би твърде съсредоточено. Питър за пръв път го виждаше да се колебае.
— Да, мисля, че разполагам с достатъчно информация. Двигателите са много по-сложни от илдирийските и от тези на Земните въоръжени сили. Но ако впрегна цялата си мощност, ще успея да създам образец, по който да пилотирам кораба до Терок.
— Знаех си, че можем да разчитаме на теб — каза Естара.
Компито извърна синтетичното си тяло към Питър.
— За съжаление, заради бързината, с която се разви планът ни, имаме малък проблем. Паметта ми е запълнена с персонална история. От доста време имам нужда от ъпгрейд.
— Какво означава това? Че няма да успееш да подкараш кораба?
— Не, вече имам достатъчно знания. Но за да разбера особеностите и нюансите на управлението, ще трябва да изтрия всичките си спомени.