Выбрать главу

Деветнадесетте други кораба правеха същото с неустоимата си сила.

Около тях човешките съдове продължаваха да се сражават помежду си. От илдирийците бе оцелял само флагманът. А все още оставаха няколкостотин бойни кълба. Двадесетте вердански кораба не бяха достатъчни да ги удържат.

Но трябваше да опитат. Бенето и останалите дървесни кораби се впуснаха срещу тях. Той протегна трънливите ръце на верданския съд, сграбчи следващото кълбо, стисна и го разтроши.

Непоколебимите му другари правеха същото.

130.

Адар Зан’нх

Флагманът на Слънчевия флот беше безпомощен.

Една експлозия беше повредила сериозно двигателите. Техникът на мостика се опитваше да поправи контролните панели, сменяше изгорелите схеми с части от други нефункциониращи системи. Поне тактическите екрани работеха и адарът наблюдаваше битката, въпреки че не можеше да вземе участие в нея.

Бяха изумени, когато удивителните дървесни кораби нападнаха бойните кълба. Зан’нх никога не беше виждал нещо подобно и се чудеше кой ли е създал подобни кораби. Толкова могъщи сили се бяха обединили срещу хидрогите, но не можеха да спрат оставащите диамантени сфери. Хидрогите бяха изпратили огромен флот срещу ЗВС, а може би възнамеряваха да унищожат и Слънчевия флот по същото време? Колкото повече се замисляше, все повече се убеждаваше в това.

Поради близката връзка с баща си бе усетил сътресенията в тизма. На Илдира умираха хиляди хора. Усещаше клането като тръпка, преминаваща по гръбнака му. След удара на Слънчевия флот тук хидрогите сигурно бяха отвърнали. Знаеше, че магът-император е жив, но предполагаше, че Призматичният палат е нападнат.

А той беше заклещен тук, неспособен да помръдне, да участва в битката. Палубата на флагмана беше наклонена. Зан’нх погледна обезкуражения си екипаж и удари с юмрук по таблото. Беше изпълнил своята задача, но това не бе достатъчно.

— Направихме всичко възможно, адаре — каза тактическият му съветник. — Унищожихме четиринадесет пъти повече кълба от адар Кори’нх на Кронха 3. Това е най-сериозната победа в илдирийската история.

Зан’нх не изпитваше триумф. В кораба му примигваха светлини, а от контролното табло продължаваха да изскачат искри.

— Не беше достатъчно. Нямахме достатъчно кораби. — Тази грешка можеше да е краят на историята.

— Ако бяхме взели повече кораби, нямаше да оставим достатъчно защита на Илдира.

— Това е защитата на Илдира! — възкликна Зан’нх. — Трябваше да нанесем смъртен удар на хидрогите. Ако не ги победим тук, те ще унищожат световете ни един по един. — Той понижи глас. — Вече са нападнали Миджистра! Не усещаш ли всичката смърт?

Корабите на компитата продължаваха да се сражават с остатъците от ЗВС. Верданските дървесни съдове унищожаваха бойните кълба, но хидрогите напираха към Земята.

— Адаре! — извика един от сензорните оператори. — Пристигат още кораби — стотици!

Сърцето на Зан’нх подскочи. Може би кликиските роботи имаха още подкрепления? Или пък идваха още хидроги?

— Комуникационната система работи ли?

В отговор на екраните се показа лицето на един илдирийски офицер.

— Адаре, говори тал Лорие’нх. Чувате ли ме? Не засичаме функциониращи лайнери.

Зан’нх се наведе към екрана.

— Да, тал Лорие’нх! Чувам ви.

Старият офицер се усмихна.

— Магът-император реши, че ще ви трябва малко помощ.

— Изпратил е цяла кохорта! — извика операторът.

Още стотици бойни лайнери. Зан’нх си пое дъх.

— Мислехме, че битката е загубена.

— Не още, адаре. — Лорие’нх започна да дава заповеди на седмината си кулове. Всеки от тях командваше по седмина септари.

Едно време Лорие’нх беше командващ офицер на Зан’нх, но не беше никак амбициозен и дори се изненада, че е стигнал до чин тал. Повишение, което дължеше основно на кадърните си подчинени.

Адарът разбра, че тази кохорта не е била част от плана и е изпратена в последния момент. Това не бяха автоматизирани кораби, предназначени за жертване. Зан’нх разчиташе основно на нововъведенията на Съливан Голд и неговите инженери. Не очакваше, че ще му се наложи да жертва стотици хиляди войници. Толкова много нишки, изтръгнати от тизма!

Лорие’нх гледаше с блеснал поглед.

— Тал, командирите ви готови ли са за това? Надявам се, че поне сте с минимални екипажи?

— Бойните лайнери са с пълни екипажи — отвърна офицерът с тъжна усмивка. Корабите се приближаваха с пълна скорост към битката.

Сърцето на Зан’нх се сви. Дали адар Кори’нх беше изпитал същото, преди да поведе манипулата си към Кронха 3?