— Изчакайте да ви покажем какво крием в ръкавите си — добави Кото. — Много по-ефикасно е от разбиването на стотици кораби.
— И ще спаси хиляди от вас. Само ни дайте няколко минути.
— Говори адар Зан’нх — чу се дълбок глас. — Тал Лорие’нх, забавете атаката. Познавам тези скитнически търговци. Нека видим какво ще ни предложат. — В тона му се долавяше облекчение.
— Разбрано, адаре — отвърна Лорие’нх. Лайнерите намалиха скорост и завиха встрани от хидрогите. — Ще се радвам да дам шанс на хората да защитят света си.
— Не е точно моят свят — измърмори Ден. — Но все пак ще им помогнем.
Грубият глас на генерал Кърт Ланиан също се включи в канала.
— Скитници! Какво правите тук, по дяволите? Ако ни пречите, ще ви взривя лично.
— Генерале, дойдохме да демонстрираме малко скитническа гениалност и щедрост.
„Настойчиво постоянство“ и останалите кораби освободиха товара си. Всеки съд пренасяше хиляди резонаторни мембрани, които се разпръснаха чрез електростатични заряди. Звънците се понесоха към врага като снежна буря.
Много пропуснаха, но достатъчно достигнаха целите си. Щом се закрепиха, започнаха да вибрират и да налучкват правилната честота. Това предизвика отварянето на всички люкове и врати в кълбата, което пък доведе до изтичане на атмосферата под високо налягане.
Кото и Ден се зарадваха, но после се наложи да избягнат останалите без контрол сфери и побързаха да се изтеглят. Бойните кълба се блъскаха едно в друго и летяха във всички посоки, напълно неуправляеми. Въобще не разполагаха със защита срещу подобна атака.
Беше си чисто клане.
Лайнерите на Слънчевия флот наблюдаваха отблизо. Ден реши, че илдирийците са доволни, или поне изпитват облекчение.
Разбира се, битката не бе свършила. Дреднаутите и мантите на ЗВС се сражаваха с корабите на компитата. Ден прати бързо съобщение на илдирийците.
— Адаре, мисля, че генерал Ланиан се нуждае от помощ.
Кохортата на Лорие’нх, която още не бе влязла в боя, бързо се приближи и откри огън. Ден чуваше радостните възгласи на хората по отворените канали.
— Скитници, идентифицирайте се. — Ланиан беше изненадан. — Кок сте вие?
— Тези, които ви спасиха задниците — не можа да устои Ден. — Не го забравяйте. Ние сме скитници и се гордеем с това.
— Не мога да повярвам, че правите това за ЗВС.
Ден чу как няколко от пилотите се засмяха.
— Не го направихме за вас, генерале, а вместо вас. И то само заради крал Питър. — Усмихна се. Това със сигурност щеше да помрачи настроението на председателя! Облегна се в пилотското кресло. — Е, вече ще си ходим. Не искаме да прекаляваме с гостоприемството ви.
— Останете — каза Ланиан малко смутено. — Ханзата ще ви награди.
— Не мисля, генерале. Скитниците не са в безопасност във вашите ръце. — Ден включи на отделен канал към Кото и останалите. — Да ги оставим да се потят.
Без повече разговори скитниците се обърнаха и напуснаха земната система.
133.
Сирикс
На борда на отвлечения дреднаут кликиският робот пресмяташе колко от корабите му са оцелели. Събитията много се различаваха от това, което бе очаквал.
Сирикс и другарите му бяха изготвили чудесен план за унищожението на хората, съобразно действията на хидрогите. Пилотираните от компита кораби трябваше да смажат жалките остатъци от ЗВС.
Беше допуснал сериозни грешки. Въобще не бе очаквал, че гигантските дървета ще се включат в битката. Нито вярваше, че хората ще изградят защита, която да удържи на сериозно превъзхождащите ги нападатели. Не предполагаше и че скитниците ще се появят с невероятно ефективно оръжие срещу хидрогите.
И най-вече, въобще не бе мислил за илдирийците като за потенциална заплаха. Преди векове тогавашният маг-император се бе заклел, че няма да произвеждат интелигентни машини. Нямаше представа, че след като роботите нарушат съюза, илдирийците ще изкарат мелез с телепатични дарби да преговаря с хидрогите. Нито пък че Слънчевият флот ще се обърне срещу бойните кълба, въпреки че илдирийците знаеха какви ще са последствията. В това нямаше никаква логика.
Сирикс не можеше да изпълни целите си и това го вбесяваше.
Корабите му бяха същите като на генерал Ланиан. Откраднатите манти и буреносници превъзхождаха многократно силите на ЗВС и бяха обезвредили гилотиниращите протоколи. Този път номерът на Ланиан нямаше да мине.