Выбрать главу

Роботът се надяваше, че чрез проектирането на образите на мъртвите адмирали ще успее да се приближи повече, преди да открие огън. Но хората бяха проявили удивителни способности в това да различават истинските субекти. Образите бяха взети директно от данните на ЗВС, но войниците намираха начини да засекат измамата.

Подозрителните капитани задаваха на холограмите тривиални въпроси, които отсъстваха във файловете на ЗВС Например информации за спортни отбори и клюки за различните медийни звезди. Компитата и кликиските роботи не можеха да отговорят и истинските кораби на ЗВС ги различаваха лесно.

Сирикс бе подценил тези вредители. Симулациите и анализът не позволяваха достатъчно разбиране на хаотичния биологичен интелект.

Генерал Ланиан продължаваше да подава цели от очукания си дреднаут. Третата илдирийска кохорта му се притичаше на помощ. Верданските дървесни кораби унищожаваха хидрогите, които се бяха измъкнали от скитническото оръжие.

Потенциално лесната победа се бе превърнала в грандиозен провал.

Сирикс вече бе загубил една трета от корабите си, а те щяха да му трябват, за да прочисти останалите светове. Трябваше да се оттегли, иначе нямаше да успее да превземе бившите кликиски планети. А те му бяха приоритет.

Роботът реши да спаси остатъка от флота си. В противен случай щеше да провали цялата мисия, а не само тази битка.

Инструкциите му стигнаха до всеки от функциониращите кораби на компитата.

— Отстъпление! Изтегляме се от битката. Спасявайте корабите.

Повтори съобщението, за да е сигурен, че всички са разбрали. Вероятно и те бяха стигнали до същото заключение.

— Оттеглете се от полесражението.

Корабите му завиха с прецизност, на която щеше да завиди и илдирийският адар, и поеха към открития космос с максимална скорост.

134.

Джес Тамблин

Балонът на Джес се издигаше. Все още се виждаха някои от куполите и пирамидите на хидрогския комплекс, но живата мъгла скоро щеше да ги покрие. Венталите бяха проникнали в недрата на газовия гигант и наближаваха самия град. Бойните кълба изстрелваха светкавици и ледени вълни, но оръжията им нямаха почти никакъв ефект.

— Не мислех, че ще е толкова лесно — каза Тасия.

— На това лесно ли му викаш? — възкликна Роб. — Да не си се побъркала?

— Все още не сме се измъкнали — предупреди ги Джес.

Никой не предполагаше, че опасността ще дойде отдолу. Тасия застана на колене и погледна през стената на мехура.

— Шиз! Джес, кликиските роботи ни преследват! Много са.

От града се издигнаха множество черни машини, приближаваха с разперени крила. Приличаха на рояк метални скакалци.

Смит Кефа изкрещя:

— Ще ни избият! Проклети машини! Оставете ни на мира.

Първият робот заби ноктите си в мократа мембрана. Джес бързо успя да я запечата, но останалите нападатели приближаваха все повече. Корабът летеше с максимална скорост нагоре, но машините бяха твърде много.

Джес се обърна към венталите в главата си за помощ. „Не можем. Битката с хидрогите е доста тежка“.

Още един робот се доближи до балона и успя някак да се закачи за него. След това започна да се промушва през мембраната, сякаш се раждаше ужасяващо бебе.

Белинда изпищя. Смит Кефа изкрещя и се хвърли към машината. Силата на скока изхвърли и него, и робота с леко пльокване. Високото налягане моментално размаза мъжа на пихтия, а роботът само се завъртя.

Бяха останали само шестима пленници, а кликиските роботи настигаха кораба на Джес. Балонът вече беше в горните нива на атмосферата, но не се издигаше достатъчно бързо. Черните бръмбари летяха с помощта на двигателите си, крилата им плющяха.

Джес не можеше да направи нищо и отново помоли за помощ венталите. „Роботите не са основните ни врагове“.

— Да, но в момента са моите основни врагове! Ако не направите нещо, ще загинем.

Венталите се съгласиха неохотно.

Около роботите започна да се събира жива мъгла, оформяше нещо като тънък пашкул. След момент машините заприличаха на гигантски дъждовни капки. Внезапно водата замръзна и повлече машините надолу като парчета градушка.

Тасия и Роб сипеха обиди към враговете, останалите бяха в шок. Белинда беше стиснала очи.

— Вече сме почти в космоса — каза Джес.

Преди обаче да излязат в орбита, се появиха шест бойни кълба, повърхността им беше вече напукана.

— Шиз, дрогите нямат ли си друга работа?

— В нас виждат противник, който биха могли да унищожат — отвърна Джес и завъртя мехура в рязка маневра. — Дръжте се!