— Лоялността на фероуите е като пламък на свещ, който се клати от вятъра — добави Бенето. — Понякога те се бият с нашите противници, но това не означава, че са наши съюзници. Надявахме се, че врагът е изчезнал отдавна, отблъснат в ядрата на газовите гиганти. Но след хилядолетия хидрогите са се възстановили от раните си.
Дървеното му лице изглеждаше тъжно.
— Не е разумно да оставиш неразрешен проблем, макар понякога да е по-лесно. Световната гора и нейните съюзници не бива да повтарят тази грешка.
Под сенките на верданските кораби световните дървета трепереха и обменяха мисли в свързаното си съзнание. Сели усети хилядолетния им гняв и страх.
Изражението на голема се промени.
— Хидрогите вече се бият с фероуите. Няма да устоят на комбинирана атака от вердани и вентали. След като бойните ни кораби пристигнаха, е време да преминем в атака.
12.
Адмирал Лев Стромо
Вече втори ден мантата продължаваше да търси флотилията разбивачи, следи от спасителните капсули или поне някакви останки. Екипажът очакваше Стромо да знае какво да прави, но той не беше получавал инструкции за подобна ситуация. Заповедите, които беше получил, бяха съвсем прости. „Приберете оцелелите спасителни капсули и се върнете. Докладвайте колко щети са нанесли разбивачите“. Нещата не трябваше да са толкова сложни.
Клидия изпрати съобщения до Двореца на шепота и Натон го предаде по съответния ред. Председателят Венцеслас беше зает с посрещането на оцелелите от Оскивъл и намерения хидрогски кораб и отговори съвсем кратко: „Продължавайте търсенето. Очаквайте нови инструкции“.
Стромо се притесняваше да обикаля газовия гигант, където съвсем наскоро хидрогите бяха унищожили облачния комбайн на Ханзата и може би всичките шестдесет разбивача. Мантата нямаше никакъв шанс срещу бойните кълба.
Той завъртя командния стол към зелената жрица.
— Някакви новини от председателя? Още колко ще трябва да стоим тук?
Зелената жрица погледна крехката фиданка и я погали, сякаш беше домашен любимец. След като прекъсна телевръзката, направи пауза от няколко секунди, за да се осъзнае.
— Председателят предлага да настроим един приемник на съответните честоти и да увеличим обхвата. — Тя издиктува цифрите. Въпреки че стоеше на комуникационна станция, не можеше да работи с толкова сложна апаратура.
— С каква цел? — попита Стромо.
Ели Рамирес се зае с настройките, без да му отговаря. Клидия продължаваше с инструкциите.
— Ако уловим сигнал, трябва да го пуснем през декодиращо устройство. Председателят смята, че ще получим съобщение.
Стромо беше още по-объркан.
— Наблизо няма обитаеми светове, а не открихме никакви кораби. Откъде ще уловим сигнал?
— Явно на разбивачите е имало слушателско компи, чиято цел е била да наблюдава командир Тамблин и да събира данни за скитниците. — При думите на зелената жрица Рамирес се опули. — Можем да се свържем към разузнавателния софтуер. Ако компито е в обхват, ще успеем да проследим къде са отишли разбивачите.
Адмиралът се огледа нервно.
— Някакви следи от хидрогите? Ами ако усетят, че подслушваме?
— Сър, това е нискочестотно излъчване за шпионски цели. Слива се със статичния шум и може да бъде извлечено само със специална апаратура. Разработено е, с цел да е неоткриваемо.
— Разработено е, за да не могат да го засичат скитниците. Кой знае с каква техника разполагат дрогите? Стойте нащрек. Бъдете готови за изтегляне при най-малката опасност.
Рамирес привърши с настройките и екранът на мостика се изпълни със статично напрежение, сякаш навън имаше електронна буря. Постепенно сигналът се усили и започна да се разкодира. Картината се проясни.
Стромо се сепна, сякаш някой го беше фраснал по главата. Силно.
На екрана се виждаха хора, натикани в нещо като клетка от желатин. Най-близо до камерата бе насинената разрошена Тамблин. До нея стоеше млад тъмнокож мъж, изглеждаше му странно познат. „Бриндъл“. Да, това беше името му — доброволецът, който се беше опитал да установи контакт с хидрогите преди битката при Оскивъл. Роб Бриндъл! Как, по дяволите, човек, който бе изчезнал в другия край на Спиралния ръкав, се бе озовал тук, на границите на Илдирийската империя?
На заден план се виждаше малка група заслабнали измъчени хора. Дали се намираха на някой разбивач? Приличаха на пленници, но кой ги държеше? Всичко беше наистина много объркващо.
— Откъде идва този сигнал, по дяволите? Намерете ми разбивачите!
— Адмирале, изглежда, че сигналът идва от газовия гигант. От вътрешността.