Размаха ръце и това привлече вниманието на работниците, които се трудеха на полето. Тръгнаха към него, но сякаш никой не бързаше. Даниъл въздъхна и тръгна да ги пресрещне.
Земята беше кална и влажна и наистина миришеше на тор. Нямаше търпение да каже на председателя какво бяха направили с него Питър и Естара. Щяха да загазят сериозно!
Всички мъже носеха примитивни земеделски инструменти — гребла, мотики и лопати. Зад тях видя даже кон с рало! Изглежда, им беше добре с дебелите дрехи. Всички носеха широкополи шапки и повечето бяха с бради. Нямаше ли бръснар в тази колония?
Мъжете се приближиха и Даниъл направо щеше да се задави. Никога не бе усещал толкова остра миризма на пот. Това обаче явно не пречеше на фермерите. Поне изглеждаха дружелюбни и усмихнати.
— Добри дошъл на Щастие — заяви един. — Не очаквахме посетители, но се радваме, че се присъединяваш към нас.
— Нямам намерение да се присъединявам към вас. Аз съм жертва на ужасно престъпление и имам нужда от помощ. Аз съм принц Даниъл, бъдещият крал на Теранския ханзейски съюз. Всички трябва да ми се подчините. — Очакваше да чуе удивени възклицания, но брадатите мъже само го изгледаха любопитно.
— Ние сме неоамиши — каза водачът им, казваше се Джеремая Хюстра. — Изградихме тази колония като последен бастион на старите пътища, с една стъпка по-близо до Рая.
Даниъл се намръщи, чудеше се как някой може да нарече това мизерно мръсно място Щастие.
— Настоявам да се отнасяте към мен както подобава. Аз съм вашият принц. — Той махна към кликиския транспортал. — Изпратете ме обратно в Двореца на шепота, където ми е мястото.
Джеремая и останалите фермери свиха рамене.
— Вече не го използваме. Никой от нас не знае как, а и нямаме желание. Спряхме да получаваме доставки от Ханзата преди известно време и ме съмнява, че ще получим отново. Но това не е лошо, защото дойдохме тук, за да бъдем оставени на мира.
Даниъл присви очи и погледна примитивната планета, която някой сякаш на шега бе нарекъл Щастие. Питър и Естара бяха планирали това! Знаеха, че щеше да е заклещен тук без надежда да се върне.
Той падна на земята и се разрида, сякаш отново го бяха уцелили със зашеметител. Заудря почвата с юмруци.
Джеремая Хюстра го потупа по рамото.
— Не се отчайвай. Няма защо да се страхуваш. — Подаде му грубо изработената си мотика. — Можеш да се присъединиш към нас.
136.
Адар Зан’нх
След като и последната експлозия заглъхна, се възцари спокойствие. Корабите се заеха с ремонтна дейност, а скаутите на ЗВС търсеха оцелели.
В командния център на флагмана си адар Зан’нх правеше равносметка. Голяма част от Слънчевия флот беше унищожена! Две пълни кохорти. За щастие, благодарение на скитническото изобретение, не се бе наложило да жертва тал Лорие’нх и хората му.
Бяха се справили на косъм. Хидрогите търпяха поражения в множество битки из целия Спирален ръкав: не бяха подготвени за война на толкова фронтове. Илдирийците пък въобще не бяха разчитали, на появата на неочакваните си съюзници.
Въпреки това адарът усещаше писъците на множеството жертви на Илдира. Отчаяно искаше да научи какво става там.
Трябваше да събере цялата си сила. Обърна поглед към космическото пространство. Минималният екипаж се мъчеше да оправи двигателите, но скоро главният механик дойде и докладва тъжно:
— Не можем да се справим с ремонта, адаре. Щетите са твърде големи.
Зан’нх кимна.
— Опишете какво ни трябва. Ще се свържа с тал Лорие’нх и ще поискам помощ.
За негова изненада генерал Ланиан се включи в същия канал. Беше забравил, че ЗВС са свързани с илдирийските честоти.
— Знам, че вие от Слънчевия флот сте доста дръпнати, но можем да ви помогнем малко. Все пак илдирийците ни дадоха технологията на звездните двигатели преди два века. На практика използваме едни и същи компоненти.
Зан’нх си напомни, че без Земните въоръжени сили и без помощта на Съливан Голд и Табита Хък, които бяха автоматизирали лайнерите му, нямаше да победят хидрогите.
— Генерал Ланиан, ще сме благодарни, ако инженерите ви ни помогнат.
— Няма проблем.
След по-малко от час совалката на Ланиан кацна в хангара на лайнера и генералът слезе, следван от добре екипирана група техници. Адарът с неудобство си спомни проклятията, които бе отправил към него Ланиан, когато бе решил, че са ги предали.
Но вместо обвинения командирът хвана ръката му и я стисна толкова силно, че чак го заболя.
— По дяволите, това беше страхотна клопка! Наистина ни заблудихте. За малко да се изпусна в новата си униформа. Но пък как само се справихте с хидрогите!