— Дъще, радваме се, че се прибра — каза Алекса, — но, моля те, обясни ни какво става. Натон ни изпрати важно съобщение, но не беше много подробен. Въпреки че хидрогите са победени на Земята, могат да решат да се върнат…
— Хидрогите вече няма да са проблем, майко Алекса — обади се Солимар и останалите зелени жреци кимнаха. — Верданските кораби са доста сигурни. Войната е спечелена и врагът е унищожен.
— Избягахме от председателя — каза Естара. — Искаше да ни убие. И бебето също. — Натон вече бе разпространил вестта.
Алекса бързо разбра усложненията.
— Значи сте изгнаници?
— Ханзата е в руини и е управлявана от корумпиран психопат — каза тъжно Питър. — Председателят ме научи на много неща, но е забравил какво значи да бъдеш водач.
Идрис се огледа.
— Ами Сарейн? Тя не е ли с вас? Трябваше да се прибере заедно с останалата част на семейството.
Естара се намръщи. Сарейн им бе оказала неоценима помощ, но в крайна сметка бе избрала да остане с председателя.
— Не, тя остана на Земята. — Кралицата прегърна родителите си. — А ние нямаше къде другаде да отидем.
— Разбира се — отвърна Алекса с насълзени очи. — Ще останете тук. — Вдигна предупредително пръст. — Обаче засега забравете за политиката. Настоявам първото ни внуче да се роди тук, на Терок.
138.
Магът-император Джора’х
След десет ХИЛЯДИ ГОДИНИ чакане и приготвяне за неизбежното всичко бе свършило. Сега илдирийците трябваше да се възстановят.
Джора’х стоеше под слънцата и гледаше пострадалия град. Всичките шестдесет бойни кълба лежаха разбити по улиците и околните хълмове. Небето над Миджистра беше свободно от дни, — но последната кохорта на Слънчевия флот продължаваше да стои на стража.
Нира стоеше мълчаливо до мага-император, ръката й беше отпусната на рамото на Осира’х. Цяла армия работници се мъчеше да разчисти останките от бойните кълба с помощта на тежка техника.
— Можеше да е и по-лошо, Джора’х — каза Нира. — Много по-лошо.
— За малко щеше да стане.
Джора’х все още не можеше да оцени нанесените щети. Когато разбитите бойни кълба бяха рухнали върху града, през него бе преминала вълна от шок и смърт. Той беше център на тизма и загубата на толкова много хора бе стоварила непосилна болка отгоре му.
Медиците претърсваха за оцелели и струпваха мъртвите на купчини, преброяваха ги и ги подготвяха за вечността. Джора’х бе усетил как се късат хиляди и хиляди духовни нишки. Но щеше да е много по-ужасно, ако хидрогите бяха унищожили целия град, а след това и империята.
— Рискът ти се оправда — каза Нира. Усещаше напрежението му.
— Не беше само мой. Беше общ. И нямаше да се справя без теб и Осира’х. — Изпращането на адар Зан’нх срещу хидрогите можеше да ги обрече на гибел, но Джора’х бе избрал светлия път на честта. — Мислех, че ще прекарам последните си мигове с теб.
Тя се усмихна.
— Възможно е. Но дотогава има още доста време.
Той прегърна жена си и дъщеря си. Малко семейство, микрокосмосът на илдирийската империя. Магът-император беше баща на целия си народ, но никой владетел досега не бе имал такова семейство.
От ясното небе се спусна още един лайнер. За разлика от останалите патрулиращи, беше поочукан и по корпуса му имаше сериозни белези. Слънчевите платна и вимпелите бяха отпуснати. Но можеше да лети и се бе завърнал.
— Адар Зан’нх се прибира — усмихна се Джора’х. — Имам новини, които ще го зарадват много.
След малко адарът се появи пред входа на Призматичния палат. Униформата му както винаги бе безупречна. Той се поклони и поздрави мага-император с юмрук на гърдите. Джора’х заряза официалностите и прегърна най-големия си син.
— Ти направи невъзможното! Гордея се с теб и целия Слънчев флот.
Адарът не изглеждаше доволен.
— Загубих две кохорти, господарю. Защитата на империята е сериозно отслабена.
— Хидрогите са победени, а ние удържахме. — Джора’х държеше на оптимизма. — Това е целта, с която е създаден Слънчевият флот преди хилядолетия. Вече нямаме врагове.
— Въпреки това не бива да оставаме без защита, господарю. Трябва да започнем незабавно възстановяване на флота.
— Така е. И по точно тази причина съм принуден да променя задълженията ти. Когато загубих Тор’х, те помолих да служиш като престолонаследник. Ти се съгласи, но това никога не е било твое призвание.
Зан’нх се поклони.
— Моето призвание е да ви служа, по какъвто начин повелите.
Джора’х очакваше точно такъв отговор.
— Адар Зан’нх, освобождавам те от задълженията ти като престолонаследник. Можеш да командваш Слънчевия флот, без нищо да те разсейва. Нали това е желанието ти?