— Тази програма е вложена в бойните компита от самото начало — намеси се ЕА. — Кликиските роботи просто я активираха.
Един от черните роботи се приближи до прозрачната стена и премина през нея. Смит Кефа отстъпи назад.
— Не мисля, че е дошъл да си играе с нас.
Роботът заговори, сякаш единствената му цел беше да ги подразни.
— Една манта кръжи около Кронха 3. Инструктирахме компитата на борда да я превземат. Време е за цялостна активация.
— Как така цялостна? — попита Роб.
— Всички бойни компита в Спиралния ръкав.
Тасия се разгневи.
— Хората не са направили нищо лошо на кликиските роботи. Каква е вашата цел?
— Да ви изтребим.
Тасия сложи ръце на кръста си, без да й пука колко нелепо изглежда пред надвесената над нея черна машина.
— ЗВС обяви война на скитниците. Сега пък кликиските роботи искат да изтребят човечеството. Шиз! Никой ли не вижда истинските врагове в тази война?
— Ние знаем кои са враговете ни.
Доволен от зловещото си съобщение, кликиският робот се обърна и напусна клетката.
14.
Патрик фицпатрик III
Патрик Фицпатрик седеше сам на верандата на бабиното си имение в Колорадо и гледаше планините. Беше изключил защитните екрани, за да може да усеща свежия студен въздух. Студът въобще не го притесняваше. Назъбените върхове бяха заснежени, а небето яркосиньо, съвсем различно от клаустрофобичната атмосфера, в която живееше като пленник на скитниците.
Ако в този момент бяха на Оскивъл, Патрик и другарите му от ЗВС щяха да сглобяват кораби или да работят в леярните. Зачуди се къде ли е Зет Келъм и какво ли прави. Може би и тя мислеше за него…
Бяха изминали три дни от завръщането му. Сега беше „военен герой“ и трябваше да ходи по обществени събития, на които само се усмихваше и махаше. Някои от останалите пленници се бяха превърнали в медийни любимци — особено устатата Шейла Андез, която изразяваше ярко негативната си позиция към скитниците. Понеже това се вписваше идеално в политиката на Ханзата, Шейла се радваше на огромно внимание и добри хонорари.
Обществото беше недоволно, че кланът Келъм не е върнал храбрите войници веднага след като са били спасени. Разбира се, хората не знаеха какво приказват и Ханзата се стараеше това да остане непроменено. Преди година сигурно и самият той щеше да повярва на абсурдната пропаганда.
Баба му се появи на верандата. Той беше с гръб, но я усети, че се приближава и се мръщи неодобрително. Бившата председателка го бе надзиравала цял живот, докато родителите му обикаляха по разни безсмислени дипломатически мисии, които имаха за цел да ги държат настрани от всичко важно. Фицпатрик не й обърна внимание.
— Пак ли стоиш на студа? Поредният пропилян ден, а? — Морийн не обичаше да си губи времето в празни приказки и винаги скачаше от една задача на друга.
— Дразниш се, че имам за какво да си мисля ли, бабо? Сигурно предпочиташ да се присъединя към някоя политически коректна организация? — Той нарочно издиша по-силно. Парата му напомняше за декомпресията, която бяха причинили препрограмираните от Киро Ямейн бойни компита. Тази диверсия му бе дала шанс да избяга.
— Сякаш не се радваш на отпуска си, Патрик. Задействах доста връзки, за да ти осигуря почивка и достатъчно медийно внимание. Твоите другари явно се наслаждават на свободата. Ходят по партита и интервюта. Защо не посетиш някой от приятелите си?
— Те не са ми приятели, бабо. Просто бяхме съкилийници.
— Позволих си да ги поканя за утрешното тържество в твоя чест, така че се приготви за социални контакти. По цял ден само седиш тук и зяпаш снега.
— Може би от това имам нужда. — Той все така не се обръщаше. — Не съм искал тържество.
Морийн сложи ръка на рамото му, но това просто беше имитация на успокояване, както бе виждала да правят другите.
— Стига, стига. Това е най-доброто след всичко, което преживя. — Тя го бе отгледала, с цел да го превърне в перфектния наследник на фамилията.
Но несъзнателно го бе научила и да разпознава манипулациите й. Патрик или трябваше да се направи на сговорчив, или да намери начин да прекъсне намеренията й.
Той се засмя горчиво.
— Много хора преживяват различни неща. — Най-накрая се извърна към нея и се сети за прякора й. Сериозното лице, острият нос и тясната брадичка наистина напомняха за брадва.
Морийн видя, че няма да го убеди с чар, и скръсти ръце, но не си позволи да потръпне от студ.