Каза на техниците още няколко окуражителни думи и продължи към центъра. Дали хидрогите вървяха, или пък летяха, може би се носеха? Спря пред една млада жена, която беше вързала дългата си коса, за да не й пречи. Розамария Ногалес. Доктор Ногалес.
— Някакъв доклад от биолозите? Ще потвърдят ли, че останките, които намерихме, са от мъртъв хидрог?
Въпросната метална паста беше мека и гъвкава, приличаше на желатин. В бележките си Кото Окая беше предположил, че това са останки от хидрог. Свендсен имаше същите подозрения.
Кафявите очи на Розамария бяха кръвясали. Явно и други хора не си доспиваха.
— Биолозите проучиха основните елементи и определиха, че материалът е неорганичен. Структурата — не бих я нарекла тъкан — е съставена от метални форми на леките газове, които не би трябвало да съществуват в такова състояние при нормални атмосферни условия.
— Искате да кажете, че това е сгъстен въздух в кристална, но гъвкава форма, която някак запазва молекулярната си структура?
Тя поклати глава.
— Не аз. Биохимиците го казват.
— Е, кои сме ние, че да им противоречим?
Свендсен продължи като доктор на визитация. Разбирането как функционира корабът на хидрогите можеше да доведе до невероятни подобрения в съдовете на ЗВС — нови оръжия и защитни системи. Имаше толкова много възможности и той искаше да пробва всичките. Но имаше твърде много задачи. Все още беше начело на фабриката за производство на бойни компита, която се намираше близо до двореца. За щастие, там всичко бе автоматизирано и имаше нужда от съвсем малко персонал, така че Свендсен можеше да прекарва по-голяма част от времето си тук.
Стигна до най-интересната част на кораба. Трапецовидна стена, подобна на кликиските транспортали. Явно хидрогите и изчезналите кликиси използваха идентични транспортни системи.
Искаше му се тук да е главният научен съветник Палаву. Двамата със Свендсен бяха разглобили първия кликиски робот, което бе довело до производството на усъвършенстваните бойни компита. Като награда за отличната работа председателят Венцеслас беше изпратил Палаву да изследва кликиските транспортали. За съжаление, съветникът беше изчезнал в един от тях, също като Маргарет Коликос. Оттогава никой не го беше виждал.
Сега главен транспортален инженер беше една пъргава жена, София Аладия, бе дошла от Рейндик Ко. В момента тя се взираше в кристалната стена и разучаваше символите.
— Прегледах записките на доктор Палаву. Той разбираше от транспортали повече от всички ни.
— Щеше ли да разбере и този?
Тя сви рамене.
— Според мен щеше да стигне до заключението, че хидрогите използват тази технология, за да пътуват от един газов гигант до друг. Разбирането е само въпрос на разшифроване на координати.
— Това би обяснило защо доскоро не бяхме виждали дрогски кораби. — Ако Ханзата знаеше, че в газовите гиганти живее извънземна раса, нямаше да изпробва кликиския факел.
Свендсен беше сигурен, че ако направят едно-две открития, всичко ще си дойде на мястото.
16.
Росия
Бойната група на Квадрант пет — един дреднаут и единадесет манти — извършваше рутинен патрул. Намиращият се на мостика на „Елдорадо“ Росия докосна фиданката си и се намести на неудобния стол. Зеленият жрец трябваше да дежури още няколко часа, в случай че адмирал Костас Еолус се нуждае от телевръзка. Липсваха му големите гори на Терок, въпреки че изобилстваха от опасни хищници.
Росия беше един от малцината доброволци, които се бяха присъединили към армията. Куцаше заради наранения си крак, говореше си сам и очите му се издуваха, ако задържеше дъха си твърде дълго. Но зелените жреци бяха голяма рядкост и ЗВС толерираше ексцентричното им поведение.
Росия беше преместен от предишната си позиция при адмирал Уилис в Квадрант седем и сега служеше при грубоватия Еолус. Адмиралът имаше черна къдрава коса, дебели вежди, волева брадичка и дълбоки бръчки около устата. И така и не се бе научил да говори тихо. Росия знаеше, че адмиралът дебне като уайверн, търсещ плячка, и се зае със задачите си.
Включи се в телевръзката и улови тревожни съобщения. Нещо ставаше. Усещаше притесненията на останалите зелени жреци, които бяха на служба в ЗВС Най-тревожните вести идваха от Клидия: тя беше на мантата на адмирал Стромо, който в момента издирваше разбивачите на Кронха 3. Росия можеше да чуе мислите й и да види през очите й. Неудобството от стола изчезна в мига, в който научи шокиращите новини…