Клидия бе видяла как бойни компита убиват двама от екипажа на мостика на Стромо. Сега галеше фиданката си, за да успокои растението и да получи напътствия от разума на световната гора. Никой не знаеше доколко сериозна е ситуацията. Клидия се измъкна от мостика и тръгна към каютата си. Възнамеряваше да намали светлината и да възвърне спокойствието си, като комуникира със световната гора. Внезапно из мантата започнаха да звучат аларми.
Докато вървеше по коридора, по корабния интерком се носеха накъсани доклади и тревожни гласове.
— Адмирале, нещо не е наред с компитата. Не се подчиняват на стандартни…
— Заповядах да ги изключите!
Тя чу странен звук — може би приглушен писък? — след това удари и изстрел, след което интеркомът се изключи. Клидия усещаше миризмата на ужас и смърт. Трима униформени притичаха покрай нея, очевидно уплашени. Тя се притисна до стената.
От страничните коридори и отворените люкове се чуваха викове и дрънчене на метал, дори експлозия. При звука на стрелящите зашеметители Клидия потръпна, но не успя да определи посоката, от която идваха. Тръгна по-бързо. Фиданката бе тежка, но тя я притисна по-силно. Това бе единственият й достъп до телевръзката и световната гора. Всички трябваше да научат какво става…
На борда на „Елдорадо“ Росия скочи на крака, зашеметен и объркан.
Адмирал Еолус го погледна странно.
— Какво става, жрецо? Да не би в дървото ти да са се завъдили дървояди?
Росия погледна невярващо фиданката.
— Случва се нещо ужасно. Мисля, че бойните компита нападат екипажа на една манта.
— Глупости — засмя се Еолус.
— Не… Въобще не са глупости. Оставете ме… — Той насочи мислите си към телевръзката и отново видя през очите на Клидия, която тичаше боса по коридора.
По интеркома се чуваше гласът на адмирал Стромо:
— Проклетите компита се усетиха. Всеки член на екипажа да се въоръжи. Охраната да раздаде зашеметители и да извади по-сериозни оръжия, ако разполагаме с такива.
Отвърна му прегракнал глас, сякаш жената бе крещяла твърде много през последния час:
— Адмирале, проклетите компита превзеха оръжейния склад. Убиха шестима от хората ми!
Стромо беше абсолютно объркан.
— Компитата не би трябвало да се въоръжават! — Сякаш в отговор от интеркома долетяха изстрели и връзката премина в статично пращене.
Клидия чуваше още изстрели. Пет зевесета отстъпваха с викове заднешком по коридора. Униформите им бяха разкъсани, сякаш току-що бяха изгубили бой с комбайн. Стреляха със зашеметителите си, но импулсите бяха слаби, сякаш пълнителите на оръжията бяха на свършване.
— Назад!
Клидия чу приближаващи се ритмични стъпки: бойните компита нападаха екипажа. Тя сви в един страничен коридор и видя затворените врати на асансьор. Трябваше да се добере до друга палуба! Зад нея долетяха писъци. Трябваше да се заключи в каютата си и да изчака адмиралът и хората му да овладеят ситуацията. Със сигурност беше само въпрос на време.
Фиданката й тежеше. Ръцете я боляха. Преди да успее да натисне копчето на асансьора, вратата се отвори и от нея излязоха две бойни компита. Клидия спря. Светещите им сензори се насочиха към нея. Компитата тръгнаха напред.
Тя се обърна да побегне назад, но там бяха блокираните зевесета. От главния коридор се появи трета група роботи. Ръцете им бяха омазани в кръв.
Клидия се долепи до стената, стискаше фиданката. Компитата се приближаваха от три страни. Пръстите й докосваха златистото дръвче и тя продължаваше да предава всичко по телевръзката. Всеки зелен жрец в Спиралния ръкав щеше да научи какво се случва на кораба.
Но никой от тях не можеше да й помогне.
Росия чуваше и виждаше всичко.
Най-близкото компи сграбчи фиданката. Клидия се опита да го отблъсне и саксията падна на пода и се счупи. Връзката прекъсна.
Росия се дръпна от собствената си фиданка, сякаш го бе изгорила. Образите го връхлетяха за секунда, после изчезнаха.
Всички се бяха втренчили в него. Той осъзна, че адмиралът очаква отговори.
— Бедствие, истинско бедствие!
— Какво бедствие? Обясни!
— Бойните компита на борда на мантата на адмирал Стромо полудяха. Видях ги лично през телевръзката. Нападнаха… — Той преглътна сухо, образите още се въртяха пред очите му. Долавяше нови съобщения от други жреци. — Компитата унищожиха фиданката на Клидия. Почувствах болката. Мисля, че и тя е мъртва.
Хората на мостика на „Елдорадо“ се заоглеждаха объркано. Еолус го погледна сърдито, все едно беше направил някаква неуместна шега, и изсумтя.